Еленова мишка
Еленова мишка | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Еленова мишка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Еленова мишка (Peromyscus maniculatus) е вид дребен северноамерикански бозайник от семейство Хомякови (Cricetidae).[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Този гризач е разпространен от горските райони на Аляска и Канада на юг до централната част на Мексико. Видът обитава различни екологични зони като алпийски райони, тундрови гори, пустини, пасища, засети селскостопански площи до тропически гори. Поради разнообразните местообитания видът е представен от 66 подвида.[3]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Еленовата мишка има малък размер на тялото и е не по-голяма от домашната мишка. Обикновено е с дължина 119-222 mm и тегло от 10 – 24 грама. Дължината на опашката е променлива в различните популации и варира от 45 до 105 милиметра. Горските обитатели обикновено са по-големи и имат по-големи опашки и крака от прерийните форми. Тялото е кръгло и стройно. Главата има заострен нос с големи, черни, мънистени очи. Ушите са големи и покрити с къса козина.
На цвят еленовата мишка е сиво до червеникаво кафява, а вентрално е бяла. Козината е къса, мека и плътна. Опашката в горната страна е по-тъмна.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Еленовата мишка е всеядна. Храни се както с растения, плодове и семена така и с безгръбначни животни.
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е активен предимно нощем. Прекарва повечето от времето си на земята, но също така е умел катерач. Изгражда дупки под земята или в пънове и между корени на дърветата. Образуват колонии от един мъжки с няколко женски и младо поколение. През зимата с цел запазване на топлината в гнездото се събират повече индивиди от различни групи. През зимните месеци изпадат и във вцепление като намаляват телесната температура и пестят енергия.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Бременността продължава от 22 до 26 дни като раждат от едно до единадесет малки.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Peromyscus maniculatus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Linzey, A.V. Peromyscus maniculatus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 5 февруари 2010. (на английски)
- ↑ Hanney, Peter W. Rodents: Their Lives and Habits. New York: Taplinger Publishing Company, 1975.