Елена Кавракирова
Елена Кавракирова | |
българска учителка и общественичка | |
Елена Кавракирова като ученичка в Солунската българска девическа гимназия, 1907/1908 година | |
Родена |
1 септември 1891 г.
|
---|---|
Починала | |
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Елена Кавракирова в Общомедия |
Елена Христова Кавракирова е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1891 година в солунското село Ватилък, тогава в Османската империя, в семейството на Христо и Велика Кавракирови. Баща ѝ Христо Кавракиров е деец на ВМОРО, както и братята ѝ Пенчо и Яким. По-малкият ѝ брат Симеон Кавракиров е политически деец, член на Българската комунистическа партия и Вътрешната македонска революционна организация (обединена). В 1908 година Елена Кавракирова завършва с XVII випуск българската девическа гимназия в Солун.[1] Работи като учителка в Кукуш. Взима дейно участие в народоосвободителните борби на българите в Македония и влиза във ВМОРО.[2]
След Междусъюзническата война емигрира в България и се установява във Варна. Заедно с мъжа си Михаил Ангелов учителстват в различни селища, но често са местени поради социалистическите им възгледи.[3]
В 1933 година Кавракирова-Ангелова живее в София и е една от инициаторките за създаване на Женското културно-просветно благотворително дружество „Пробуда“ в квартал „Стрелбище“. На събранието тя представя неговия устав. Избрана е за председателка на дружеството. То е разтурено в 1935 година. Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 година тя участва в неговото възстановяване и отново е избрана за председателка на дружеството.[4] Развива активна обществена дейност, участвайки в различни форуми и организации. Участва в създаването на Комитета за мир и е избрана за негова председателка.[5]
Умира в 1972 година.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Елена Кавракирова като възрастна
-
Създаване на Женското благотворително дружество „Пробуда“ (1933)
-
Ръководство на дружеството, ноември 1933, председателка Елена Кавракирова (Ангелова)
-
Възстановяване на дружеството от Елена Кавракирова (Ангелова) (1944)
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Христо Кавракиров | Велика | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Яким Кавракиров (1884 - ?) | Пенчо Кавракиров | Мария Кавракирова (около 1882 - 1971) | Константин Станишев (1877 - 1957) | Елена Кавракирова (1891 - 1972) | Симеон Кавракиров (1898 - 1934) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Венцислав Кавракиров (1917 - 2009) | Константин Йосифов (1893 - 1977) | Радка Йосифова (1908 - 2012) | Димитър Станишев (1906 - 1995) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 169.
- ↑ а б Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 151.
- ↑ Анастасов, Юрдан. Борци за свободата на Македония: Симеон Кавракиров // Славяни (20). София, 1964. с. 35.
- ↑ ДА-София, фонд 1535, ЧП (частно постъпление Елена Кавракирова), опис 2, л. 3 (Протокол 1 от 8 ноември 1944) и л. 32
- ↑ ДА-София, фонд 1535, ЧП (частно постъпление Елена Кавракирова), л. 97 (Протокол 1)