Елена Георгиева
Облик
Елена Георгиева | |
българска езиковедка | |
Родена | Елена Трайчева Георгиева
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Синтаксис; Български книжовен език; Езикова култура |
Учила при | Любомир Андрейчин |
Работила в | Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ (Българска академия на науките); Шуменски университет; Пловдивски университет |
Семейство | |
Деца | Борислав Георгиев |
Елена Трайчева Георгиева (Керпичева) е българска езиковедка, ст.н.с. І ст. д-р. Ученичка е на Любомир Андрейчин. Цялата ѝ кариера преминава в Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките. Преподавала е в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Неин син е езиковедът Борислав Георгиев.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е авторка на многобройни публикации по синтаксис на съвременния български книжовен език, по история на новобългарския книжовен език, по езикова култура и езиково строителство.[1]
Част от нейните публикации са:[1]
- Обособени части в българския книжовен език
- Словоред на простото изречение
- Словоред на усложненото просто изречение
- Езикова култура и езиково обучение
Елена Георгиева е:[1]
- Редактор и съавтор на 3-томната академична Граматика на съвременния български книжовен език.
- Отговорен редактор и автор в Правописен речник на съвременния български книжовен език (1983/1995).
- Отговорен редактор и съавтор на еднотомната академична История на новобългарския книжовен език (1989 г.).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г „Почина видната българска езиковедка Елена Георгиева (1930-2007)“ // kulturni-novini.info, 1 януари 2007. Посетен на 18 юни 2019.
|