Екдиций Авит
| Екдиций Авит Ecdicius Avitus | |
| офицер | |
| Роден |
420 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Авит |
| Братя/сестри | Агрикола (vir inlustris) Папианила |
Екдиций Авит (на латински: Ecdicius) e западноримски офицер (magister militum praesentalis) през 5 век от 474 до 475 г.
Произлиза от Оверн и е син на западноримския военачалник и император Авит (император 455 – 456). Той e римско-галски аристократ.
Брат е на Агрикола (vir inlustris) и на Папианила. Приятел е със съпруга на сестра си Сидоний Аполинарий, който е историк и епископ на Оверн и на Клермон Феран.
През 460 г. той е смятан за един от най-богатите и влиятелни личности в Римската империя.
През 471 г. той събира на свои разноски войска и се бие при Клермон Феран с обсадилите го вестготи на Ойрих. През 473 г. снабдява с храна от своите земи няколко хиляди гладни хора. След това отива в Бургундия, където има също земи.
През 474 г. получава титлата Patricius от император Юлий Непот и става magister militum praesentalis на Галия.
През 475 г. Екдиций се оттегля в Италия и на неговото място е назначен Флавий Орест, който смъква император Юлий Непот.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Martin Heinzelmann, Gallische Prosopographie 260 – 527. In: Francia (Zeitschrift) 10, 1982, S. 594.
- John Martindale, John Morris, The Prosopography of the Later Roman Empire. Bd. 2, Cambridge 1980, S. 383f.
- Григорий Турски, Historia Francorum Архив на оригинала от 2014-08-14 в Wayback Machine., Earnest Brehaut, 1916.