Направо към съдържанието

Екатерина Теодорою

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Теодорою
Званиевтори лейтенант
ПрякорЖана д’Арк от Румъния
Служи на Румъния
Род войски
Въоръжени сили на Румъния
Битки/войниРумънска кампания (Първа световна война)
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
22 август 1917 г. (23 г.)
ПогребанаТъргу Жиу, Румъния
Подпис
Екатерина Теодорою в Общомедия

Екатерина Теодорою с рождено име Каталина Тодерою[1] (15 януари 1894 г. – 3 септември 1917 г.) е румънка, героиня на Румъния, загинала през Първата световна война.

Член на скаутите, първоначално тя служи като медицинска сестра, но след смъртта на брат ѝ решава да стане фронтови войник. Въпреки това необичайно решение за жена от онази епоха, тя е изпратена на фронта с подкрепата на румънското кралско семейство.

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Каталина е родена в село Въдени, днес част от Търгу Жиу в историческия район Олтения, в стопанското семейство на Елена и Василе Тодерою[1] сред пет братя (Николае, Ефтимие, Андрей, Йон, Василе) и две сестри (Елисавета и Сабина). Учи четири години във Въдени и Търгу Жиу в румънско-немското начално училище, а след това завършва Девическото училище в Букурещ, за да стане учителка.

Военна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Когато Кралство Румъния влиза в Първата световна война през август 1916 г. на страната на Антантата, Каталина се записва да служи като медицинска сестра. Тя служи по време на Румънската кампания и взема участие в сраженията с баварските роти на Германска имперска армия при моста над река Жиу близо до Търгу-Жиу. [2]

На 14 ноември 1916 г. брат ѝ Николае е убит от артилерийски снаряд по време на боеве близо до Порчени (днес Горначел, Шела, окръг Горж). [1][2] В желанието си да отмъсти за смъртта на брат си, Екатерина моли полковник Обогеану и получава право да се присъедини към 18-ти пехотен полк като доброволец. [1]

Военен портрет

Пленена по време на бой, тя успява да избяга с леки наранявания. [1][2][3][4] Екатерина участва и в схватките в близост до Барбатешти и Цънцърени,[2] като отново е ранена от минометен снаряд при Филяши.[5] Евакуирана е в Крайова, след това в Букурещ и по-късно хоспитализирана във военната болница „Крал Фердинанд“ в Яш. [1]

Наградена е с военен медал „За доблест“ II степен, а седмица по-късно и с I степен, след което се връща на фронта като медицинска сестра. [1] За храбростта си е наградена и с медал „Скаутска добродетел“. От 17 март 1917 г. тя е произведена в почетен втори лейтенант от Фердинанд Румънски и командва 25-ти взвод в 7-ма рота (43/59 пехотен полк, 11-а дивизия), под командването на подполковник Георге Манойу. [1][6][7][8] С това Екатерина става първата жена-офицер от румънската армия. [9]

Мемориал на лобното място на героинята (45°57′35.8″ с. ш. 27°01′16.5″ и. д. / 45.959944° с. ш. 27.02125° и. д.)

Полкът на Екатерина е преместен в Кодешти, окръг Васлуй като част от резерва на 1-ва армия, водена от генерал Еремия Григореску. [2] Екатерина отказва да остане в мобилната болница зад фронтовата линия и се присъединява към своя взвод в предстоящата битка.[1] На 3 септември 1917 румънските линии са атакувани от германския 40-ти резервен полк от 115-та пехотна дивизия, а Екатерина е поразена от картечен огън.[10]

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник в Слатина

След войната Екатерина Теодорою е издигната до статут на героиня на румънския народ,[1]а Анри Бертло дори я обявява за „Жана д’Арк от Румъния“[11] за изключителната храброст, патриотизъм и саможертва.

Първоначално погребани близо до фронта, във Фитионещи, [1] останките ѝ са препогребани през юни 1921 г. в крипта в центъра на град Търгу Жиу.

През 1921 г. пехотният полк 43/59 получава почетното име „Екатерина Теодорою“. [1] През 1937 г. с кралски указ на Девическата гимназия в Търгу Жиу е дадено нейното име (понастоящем Национален колеж „Екатерина Теодорою“). [12][13] През 1938 г. родният ѝ дом е превърнат в къща-музей. [2]

В нейна чест са издигнати още няколко паметника:

  • Паметник в Слатина, открит през 1925 г. в присъствието на кралица Мария.[14][13]
  • Паметник в Браила (1928) [15]
  • Мавзолей в Търгу-Жиу (1936)
  • „Паметник на героите“ в Азуга (1937) [16]
  • „Паметник на втората лейтенантка Екатерина Теодорою“ в Мунчелу (1972)
  • Статуя в Търгу-Жиу (1979)

За нея са заснети следните филми:

  • „Екатерина Теодорою“ (1921) [13][17]
  • „Екатерина Теодорою“ (1930) [18]
  • „Екатерина Теодорою“ (1978), с участието на Стела Фурковичи в главната роля. [19]

Нейните военновременни записки са обект на филма на Серджиу Николаеску от 1999 г. [20]

Катрин Дж. Атууд посвещава глава на Екатерина Теодорою в нейната работа „Жени-герои от Първата световна война“. [21]

На 31 юли 2019 г. Националната банка на Румъния обявява, че през 2020 г. ще издаде банкнотата от 20 леи, на която ще бъде изобразена Екатерина Теодорою. [22]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  • Флора Сандес
  • Милунка Савич
  • Мария Бочкарева
  • Лесли Джой Уайтхед

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Legenda Ecaterinei Teodoroiu: Ce spun Arhivele Militare // Historia.ro. Архивиран от оригинала на 2017-01-02. Посетен на 2015-12-08. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  2. ↑ а б в г д е Casa memorială Ecaterina Teodoroiu // Gorj Museum. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  3. ↑ Rachel Basinger, Atlantic Publishing Company, May 28, 2019, Hidden in History: The Untold Stories of Women During World War I and World War II. p. 70
  4. ↑ Ray Hamilton, Summersdale Publishers LTD – ROW, Nov 7, 2012, Military Quotations: Stirring Words of War and Peace, p. 218
  5. ↑ Bernard A. Cook, ABC-CLIO, 2006, Women and War: A Historical Encyclopedia from Antiquity to the Present, Volume 1, p. 582
  6. ↑ Ion Mocioi, Ecaterina Teodoroiu: eroina poporului român, Scrisul Românesc, 1981.
  7. ↑ Rachel Basinger, Atlantic Publishing Company, May 28, 2019, Hidden in History: The Untold Stories of Women During World War I and World War II. pp. 70 – 71
  8. ↑ Ray Hamilton, Summersdale Publishers LTD – ROW, Nov 7, 2012, Military Quotations: Stirring Words of War and Peace, p. 218
  9. ↑ Rachel Basinger, Atlantic Publishing Company, May 28, 2019, Hidden in History: The Untold Stories of Women During World War I and World War II. p. 68
  10. ↑ Arina Avram, Femei celebre din România, Editura ALLFA, 2014.
  11. ↑ Rachel Basinger, Hidden in History: The Untold Stories of Women During World War I and World War II // Atlantic Publishing Company, 28.05.2019
  12. ↑ Colegiul Național „Ecaterina Teodoroiu“ – Istoric // Colegiul Național „Ecaterina Teodoroiu“. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  13. ↑ а б в Monumente, filme, cărţi în onoarea Ecaterinei // Historia. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  14. ↑ "Monumentele Marelui Război": Statuia din Slatina a Ecaterinei Teodoroiu // Historia. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  15. ↑ Cristiana Lipan. Monumentul Ecaterina Teodoroiu // Brăila Portal. Архивиран от оригинала на 2019-08-02. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  16. ↑ Monumentul eroilor din Azuga – Primul Razboi Mondial // Info Turism Azuga. Архивиран от оригинала на 2019-08-02. Посетен на 2019-08-02. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код romanian)
  17. ↑ "Ecaterina Teodoroiu" (1921) // IMDb. Посетен на 2019-08-02.
  18. ↑ "Ecaterina Teodoroiu" (1930) // IMDb. Посетен на 2019-08-02.
  19. ↑ "Ecaterina Teodoroiu" (1978) // IMDb. Посетен на 2019-08-02.
  20. ↑ The Death Triangle (1999) // IMDb. Посетен на 2019-09-26.
  21. ↑ Atwood, Kathryn. Women Heroes of World War I: 16 Remarkable Resisters, Soldiers, Spies, and Medics. Chicago Review Press, 2016. ISBN 978-1613735954. с. 170.
  22. ↑ BNR va lansa în circulaţie bancnota de 20 de lei, pe care va apărea Ecaterina Teodoroiu // Digi24. 31 July 2019. Посетен на 2 August 2019.

Допълнително четиво

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bucur, Maria „Between the Mother of the Wounded and the Virgin of Jiu: Romanian Women and the Gender of Heroism during the Great War“ Journal of Women's History – 12, 2, (2000), pp. 30 – 56, The Johns Hopkins University Press
  • Константин Кирицеску, Istoria războiului pentru întregirea României: 1916 – 1919, 1922
  • Kathryn J. Atwood, Women Heroes of World War I: 16 Remarkable Resisters, Soldiers, Spies, and Medics, Chicago Review Press, 2014.

Външни връзки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ecaterina Teodoroiu в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Екатерина_Теодорою&oldid=12201579“.