Едуард Сабин
| Едуард Сабин Edward Sabine | |
| ирландски изследовател | |
 | |
| Роден |
14 октомври 1788 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Ирландия |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия, геофизика, орнитология |
| Едуард Сабин в Общомедия | |
Сър Едуард Сабин (Сабайн, Сейбин) (на английски: Edward Sabine) е ирландски астроном, геофизик, орнитолог, изследовател, войник. Член на Британското кралско географско дружество (1818), негов вицепрезидент (1850 – 1861) и 30-и президент (1861 – 1871).
Произход и младежки години (1788 – 1818)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 октомври 1788 година в Дъблин, Ирландия, в семейството на Джоузеф Сабин и Сара Хънт. Едва на едномесечна възраст майка му умира. Образова се в Марлоу, Бъкингамшър и в Кралската военна академия. През 1803 г., на 15-годишна възраст, е назначен в Кралската артилерия като 2-ри лейтенант, ставайки десет години по-късно капитан, достигайки през 1870 ранг генерал.
През 1812 участва във Британско-американска война. След кратко време на военна служба в Квебек, Канада, се завръща в Англия.
Изследователска и научна дейност (1818 – 1838)[редактиране | редактиране на кода]
През 1818 участва в експедицията на Джон Рос, а през 1819 – 1820 – в експедицията на Уилям Едуард Пари, проведени за търсене на Северозападния проход. По време на експедициите провежда изследвания в областта на магнетизма и земното притегляне на различни географски ширини на базата на учението за махалото. За да продължи тези свои изследвания през 1821 е назначен за ръководител на гравиметрична експедиция (1821 – 1823) на кораба „Грайпер“ с капитан Дъглас Клаверинг. Тя провежда изследвания от крайбрежието на Сиера Леоне (1821) на юг, през източните брегове на Северна Америка (1822) и бреговете на Норвегия (юни 1823) до Шпицберген (юли 1823) и Гренландия (август 1823) на север. На 13 август 1823 на открива остров Сабин (156 км2) покрай източното крайбрежие на Гренландия и провежда на него гравиметрични измервания. Възползвайки се от хубавото време, докато Сабин провежда своите измервания, капитан Клаверинг с лодка за дванадесет дни изследва част от източния бряг на Гренландия и на юг от п-ов Уолластон вторично открива остров Клаверинг (, 1535 км2), а на север – остров Шанън (, 1466 км2).
Резултатите от своите изследвания Сабин излага в труда си: „A pendulum expedition etc“ (Лондон, 1825).
В своята „Report on the variations of the magnetic intensity observed at different points of the earth’s surface“ (Лондон, 1838) той се опитва да подкрепи гаусовата теория за земния магнетизъм с графически изображения на своите изследвания. Написва няколко трудове по устройството и обслужването на метеоролого-магнитни станции, които се построят по негови проекти в няколко английски колонии. Тези станции дълги години остават под негово ръководство и наблюдение.
Следващи години (1838 – 1883)[редактиране | редактиране на кода]
През целия си живот Едуард Сабин получава многобройни почести и награди за приноса си към науката. През 1849 г. Кралското дружество му връчва един от златните си медали за работата му върху земния магнетизъм. От 1861 е президент на обществото до оставката си десет години по-късно. Член е на Кралската комисия за стандартизиране на тежести и мерки (1868 – 1869) и на Кралското астрономическо дружество. Президент на Британската асоциация за напредък в науката. През 1867 г. е избран за чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките и чуждестранен почетен член на Американската академия за изкуства и науки.
На 7 февруари 1870 е повишен в чин генерал и през 1877 се оттегля от армията.
Умира на 26 май 1883 година в Ист Шийн, квартал на Лондон, на 94-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Сабин (, 3850 м) в Антарктида, Земя Виктория;
- връх Сабин () в най-северната част на п-ов Мелвил, Северна Канада;
- залив Сабин () на югоизточното крайбрежие на остров Бафинова земя, Канадски арктичен архипелаг;
- залив Сабин () на северното крайбрежие на остров Мелвил, Канадски арктичен архипелаг;
- Земя Сабин () в централната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- кратер Сабин на Луната;
- ледник Сабинебреен () в северната част на остров Североизточна земя в архипелага Шпицберген;
- нос Сабин () на югозападния бряг на остров Индре Норскьоя в архипелага Шпицберген;
- нос Сабин () на северния бряг на Канада, залив Маккензи;
- нос Сабин () най-източната точка на остров Пим в протока Смит между Гренландия и остров Елсмиър;
- нос Сабин () на северния бряг на остров Тенент, Канадски арктичен архипелаг;
- остров Сабин () в Гренландско море край източния бряг на Гренландия;
- остров Сабин () в Канадския арктичен архипелаг, залив Комити;
- о-ви Сабин (), в Бафинов залив, залив Мелвил край западния бряг на Гренландия;
- о-ви Сабинеайне () в архипелага Шпицберген;
- полуостров Сабин () в северната част на остров Мелвил, Канадски арктичен архипелаг;
- река Сабин (устие, ) на остров Мелвил в Канадския арктичен архипелаг, вливаща се в залива Сабин.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Сабин (Sabine) Эдвард, Имена на карте Арктики
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 343, 355 – 357.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сэбин, Эдвард“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
