Едуар Клапаред
| Едуар Клапаред Édouard Claparède | |
| швейцарски невролог и детски психолог | |
_(cropped)2.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 септември 1940 г.
|
| Националност |  Швейцария |
| Учил в | Женевски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Женевски университет |
| Семейство | |
| Други роднини | Теодор Флурноа (първи братовчед) Анри Флурноа |
| Едуар Клапаред в Общомедия | |
Едуар Клапаред (на френски: Édouard Claparède) е швейцарски невролог и детски психолог. Той се приема за основател на детската психология в Швейцария.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]В своята методологическа и теоретична ориентация гравитира към функционализма. Интересите му към детската психология се проявяват в книгата му Experimental Pedagogy and The Psychology of the child („Експериментална педагогика и психология на детето“).
От началото на своята кариера Клапаред подчертава биологичната, а не метафизическата основа на психологията. Той определя експерименталната педагогика като изучаването на обстоятелствата, които са благоприятни за развитието на детето и средствата за неговото правилно обучение и възпитание. Общият подход на Клапаред е функционален, като той изучава психологическите феномени в термините на тяхната полза за удовлетворяване на потребностите на индивида. Според тази позиция умствените процеси на детето могат да се задействат само когато присъства някаква потребност. Когато детето е поставено в среда, която възбужда тези потребности, в резултата ще се появи полезна умствена дейност. В същата линия на разсъждения Клапаред подчертава адаптивната стойност на поведението, значението на физическия растеж за умствените способности и ролята на наследствеността и средата, които участват в процеса на обучението и възпитанието.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- На български език
- Психология на детето и експерименталната педагогика: Проблеми и методи; Душевно развитие; Умствена умора. София: Книж. Факел, 1925
- На френски език
- L’association des idées (1903)
- Psychologie de l’enfant et pédagogie expérimentale (1909)
- L’éducation fonctionnelle (1931)
- La genèse de l’hypothèse (1933)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998
- История на психологията, Павел Александров, Варна 2005
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Short biography, bibliography, and links on digitized sources in the Virtual Laboratory of the Max Planck Institute for the History of Science
|
