Едуард Белчер
| Едуард Белчър Edward Belcher | |
| британски офицер и изследовател | |
 | |
| Роден |
27 февруари 1799 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Великобритания |
| Националност |  Великобритания |
| Едуард Белчър в Общомедия | |
Едуард Белчър (на английски: Edward Belcher) е британски морски офицер, адмирал и пътешественик-изследовател.
Ранни години (1799 – 1825)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 февруари 1799 година в Халифакс (дн. провинция Нова Скотия), Канада, в семейството на търговеца Андрю Белчър. През 1812 година, едва 13-годишен, постъпва в Кралския военноморски флот. На 15 – 16 години, вече като мичман, Белчър изобретява два вида корабни котви, моделите на които са в колекцията на морския музей в Лондон.
Изследователска дейност (1825 – 1854)
[редактиране | редактиране на кода]Участие в експедицията на Фредерик Бичи (1825 – 1826)
[редактиране | редактиране на кода]През 1825 – 1826 участва в експедицията на Фредерик Уилям Бичи в Тихия океан и покрай бреговете на Аляска в помощ на Джон Франклин, който се придвижва на запад по северното крайбрежие на Северна Америка.
Впоследствие е вече капитан на кораб, с който извършва картографиране на част от северните и западни брегове на Африка.
Околосветско плаване (1836 – 1842) и изследване на Югоизточна Азия (1843 – 1847)
[редактиране | редактиране на кода]От 1836 до 1842 г., с два кораба „Сулфур“ и „Самаранг“, Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в Китай през 1840.
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картографиране и проучване на бреговете на Хонг Конг и пристанището му. След края на войната през 1842, след шестгодишно отсъствие се прибира в Англия и защитава бакалавърска степен по геодезия.
От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна Индия, Филипините и на други места в Югоизточна Азия.
Арктическа експедиция (1852 – 1854)
[редактиране | редактиране на кода]През 1852 получава командването на правителствена експедиция в Арктика с два ветроходни кораба („Резолюшън“ и „Асистанс“), два парахода и плаваща база „Норт Стар“ и екипаж от 222 души за търсене и спасяване на сър Джон Франклин, и оказване на помощ на експедициите на Ричард Колинсън и Робърт Макклур, за съдбата на които в Англия започват да се тревожат. През Бафиновия залив и протока Ланкастър в средата на август флотилията достига до остров Бичи, където се разделя.
През 1852 на кораба „Асистанс“ и един от параходите Белчер се движи на север през протоците Уелингтън и Пени и се установява на зимуване край северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров Девън). С лодка през август и септември заобикаля от север полуострова и открива на север от него, на , остров Корнуол (2358 км2) и протока Белчер (), отделящ го на юг от п-ов Гринел.
В началото на 1853 извършва поход с кучешки впрягове по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него на 19 май открива протока Кардигън, а на североизток, на остров Норт Кент (590 км2). По този начин открива западния вход на протока Джонс, отделящ остров Девън на юг от остров Елсмиър на север. На обратния път, на открива Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на остров Девън.
Двата кораба на Белчер в средата на юли 1853 дрефуват заедно с ледовете на юг и са изнесени от теченията през протоците Пени и Куинс Чанъл към северния вход на протока Уелингтън, където провеждат второ зимуване в малък залив на западното крайбрежие на Девън. На 25 август 1854 г., след като англичаните правят неуспешен опит да освободят корабите от ледения плен ги изоставят и с шейни и лодки се добират до остров Бичи, където ги очаква базовия кораб „Норт Стар“. Другите два кораба командвани от Хенри Келет също са изоставени сред ледовете и неговата група в средата на юни 1854 пеша се добира до базовия кораб. На 26 август претоварения „Норт Стар“ се отправя за Англия, но скоро се срещат с два кораба от спомагателната експедиция на Едуард Огъстъс Инглфилд и трите кораба през септември благополучно се завръщат в родината. След една година, на 10 септември 1855, капитанът на американски китобоен кораб Сидни Бадингтън среща в протока Дейвис напълно изправен кораб без екипаж. Това бил корабът на Хенри Келет „Резолюшън“, който бил пренесен от теченията и Бадингтън благополучно довежда своя трофей в САЩ.
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешна. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това за изоставянето в ледовете на четири от петте си кораба, Белчер и капитаните на останалите кораби са изправени пред военен съд, но скоро са оправдани и са им върнати шпагите.
Белчер описва полярната си експедиция в книгата „The last of the arctic voyages of search of sir John Franklin“ (2 vols, London, 1855), която е издадена в Лондон през 1855.
Последни години (1854 – 1877)
[редактиране | редактиране на кода]След последната си експедиция и след оправдаването му от военния съд Белчер прекратява активната си военна служба. През 1867 му е присъдено рицарско звание, а през 1872 е произведен в чин адмирал.
Умира на 18 март 1877 година в Лондон на 78-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- залив Белчер () в Хонг Конг;
- ледник Белчер () в североизточната част на остров Девън в Канадския Арктичен архипелаг;
- нос Белчер () в североизточната част на остров Девън в Канадския Арктичен архипелаг;
- остров Белчер () в Канадския Арктичен архипелаг;
- острови Белчер () в Хъдсъновия залив;
- проток Белчер () между п-ов Гринел на остров Девън на юг и остров Корнуол на север в Канадския Арктичен архипелаг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г., стр. 361, 380 – 385.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Belcher в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |