Направо към съдържанието

Едроспорова печурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едроспорова печурка
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Печуркови (Agaricaceae)
род:Печурки (Agaricus)
вид:Едроспорова печурка (A. urinascens)
Научно наименование
Singer, 1951
Синоними
  • Agaricus excellens F.H.Møller, 1952
  • Agaricus osecanus Pilát, 1951
  • Agaricus albertii Bon, 1988
  • Agaricus substramineus Courtec., 1985
  • Agaricus nivescens F.H.Møller, 1952
  • Agaricus crocodilinus var. stramineus Hlaváček, 1976
  • Agaricus nivescens var. squarrosipes Bon & P.Collin, 1987
  • Agaricus nivescens var. parkensis F.H.Møller, 1952
  • Agaricus macrosporus subsp. excellens Bohus, 1978
  • Agaricus macrosporus var. stramineus Bon, 1985
  • Agaricus osecanus var. nivescens Courtec., 2008
  • Agaricus osecanus var. parkensis Courtec., 2008
  • Agaricus osecanus var. squarrosipes Nauta, 2000
  • Agaricus albertii var. excellens Bohus, 1990
  • Psalliota urinascens Jul.Schäff. & F.H.Møller, 1938
  • Psalliota excellens F.H.Møller, 1952
  • Psalliota macrospora F.H.Møller, 1951
  • Psalliota nivescens F.H.Møller, 1952
  • Psalliota arvensis subsp. macrospora F.H.Møller & Jul.Schäff., 1938
  • Agaricus urinascens var. excellens Nauta, 2000
  • Psalliota nivescens var. parkensis F.H.Møller, 1952
  • Agaricus macrosporus Pilát, 1951
  • Psalliota urinascens Jul.Schäff. & F.H.Møller, 1938
Едроспорова печурка в Общомедия
[ редактиране ]

Едроспоровата печурка (Agaricus urinascens) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae).

Шапката е голяма, достигаща до 30 – 50 cm в диаметър. По ръба има остатъци от сравнително късно разкъсващото се частично покривало. Кожицата е покрита с бързо отмиващи се дребни люспици. На цвят е бяла, като с възрастта се оцветява в жълто-охрено, а при изтръгване леко пожълтява. Пънчето е сравнително късо (за размера на шапката), до 11 cm, цилиндрично, в основата разширено. В горната си част има широко, висящо, ципесто пръстенче. Месото е дебело, плътно, бяло, което при разрязване има червени оттенъци, най-вече в основата. Когато е младо има мирис на анасон или бадем, а когато е старо – на урина, откъдето идва и латинското име на вида. Гъбата е ядлива.[1]

Среща се през юли – октомври поединично или на групи в ливади, по-рядко по поляни в светли гори, а понякога и в паркове.[1]

  1. а б Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 56.