Направо към съдържанието

Еднорангова мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еднорангова система от равноправни възли без централна инфраструктура
Централизиран модел
клиент-сървър

Едноранговата, децентрализирана или равноправна (на английски: peer-to-peerравен към равен, P2P) мрежа е насложена компютърна мрежа от равноправни участници. Представлява децентрализирана архитектура за разпределени изчислителни ресурси (като процесорна мощ, дисково пространство и др.). При нея липсва централна мрежова инфраструктура (като сървъри или трайни хостове).[1] Участниците са равностойни партньори (пиъри, на английски: peersравни, на същото ниво) и са едновременно доставчици и потребители на ресурси за разлика от традиционния клиентско-сървърен модел, където само сървърите доставят (снабдяват), а клиентите консумират. За разлика от архитектурата клиент-сървър, такава организация позволява на мрежата да остане работеща с всякакъв брой и всяка комбинация от налични възли. Всички възли са участници в мрежата.

SETI@home е основан през 1999 г.

Фразата „peer-to-peer“ е използвана за първи път през 1984 г. по време на разработването на архитектурата Advanced Peer to Peer Networking (APPN) на фирмата IBM. Архитектурата е популяризирана от системата за споделяне на файлове Napster, първоначално пусната през 1999 г.[2] Това е приложението за споделяне на музика и файлове, представено от Шон Фанинг в Интернет през май 1999 г. Napster е началото на едноранговите равноправни мрежи в днешния им вид, в който „участващи потребители създават виртуална мрежа, напълно независима от физическата мрежа, без да се подчиняват на никакви административни власти или ограничения“.[3]

За да сработи такава мрежа, е нужен специален софтуер, който да може да кара компютъра да работи и като клиент, и като сървър. Има съществуващи протоколи, улесняващи писането на такива програми. Всеки протокол си има специфична цел. Примери за мрежа P2P са:

Всеки един от протоколите може да има много различни имплементации под формата на отделни проекти, но също така си има и официални имплементации, които в повечето случаи са първите сработили.

  1. Rüdiger Schollmeier, A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE (2002)
  2. Barkai, David. Peer-to-peer computing : technologies for sharing and collaborating on the net. Hillsboro, OR, Intel Press, 2001. ISBN 978-0970284679. OCLC 49354877.
  3. 2. What Is This "Peer-to-Peer" About? // Peer-to-Peer Systems and Applications. Springer, Berlin, Heidelberg, 2005. ISBN 9783540291923. DOI:10.1007/11530657_2. с. 9–16.
  4. tox.chat
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peer-to-peer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​