Егирокасис
Aegirocassis | ||||||||||||
Класификация | ||||||||||||
| ||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||
Van Roy et al., 2015 | ||||||||||||
Aegirocassis в Общомедия | ||||||||||||
[ редактиране ] |
Егирокасис (Aegirocassis) е древен род членестоноги от разреда радиодонти и принадлежи на семейство Hurdiidae. Негови вкаменелости са намерени в Мароко и биват датирани на 480 милиона години.[1][2] По време на геоложкия период ордовик, това място е било разположено близо до Южния полюс.[1] В рода има само един вид – Aegirocassis benmoulai.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]„Егир“ е наименованието на древния скандинавски бог на морските дълбини Егир, а „касис“ означава каска на латински.[2]
Телесни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Егирокасис се прехранва чрез филтриране на планктон от водата, по подобие на китовете и някои видове акули.[3] Това го постига чрез видоизменените си израстъци в предната част на главата, също така притежавани от други видове в разреда. Въпросните предни израстъци са покрити със заострени ендити, които са помагали на животното да филтрира планктона от водата – служейки по подобен начин като балените при беззъбите китове. Точно заради този начин на хранене, Егирокасис достига до 2 метра на дължина[1][2], тъй като знаем, че има пряка връзка между размера и хранене чрез филтриране на планктон от водата.[2]
Егирокасис има тристранен заострен карапакс на главата си.[3] Животното е разделено на 11 сегмента[2][4], всеки от които притежава по два плавника от двете страни.[2] Хрилете на животното са разположени до основата на горните плавници.[1][2] Долните плавници са използвани за придвижване във водата[4], докато горните са били използвани с цел стабилизиране.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Peter Van Roy. Fossils of huge plankton-eating sea creature shine light on early arthropod evolution // The Conversation, 2015-03-11. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Sid Perkins. Newly discovered sea creature was once the largest animal on Earth // Science.org, 2015-03-11. (на английски)
- ↑ а б Gaëtan J.-M. Potin, Pierre Gueriau и Allison C. Daley. Radiodont frontal appendages from the Fezouata Biota (Morocco) reveal high diversity and ecological adaptations to suspension-feeding during the Early Ordovician // Frontiers, 2023-08-09. (на английски)
- ↑ а б в Will Dunham. Bizarre, ancient sea-monster was a gentle giant // ABC Science, 2015-03-12. (на английски)