Направо към съдържанието

Евгения Хука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евгения Хука
Евгения Ивановна Хука-Вълкова
българска поетеса, педагог и художничка
Родена
22 януари 1935 г.(1935-01-22)
Починала
17 септември 2019 г. (на 84 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Работилаучител
Литература
Жанровесоциална и патриотична лирика
Наградиносител на орден „Кирил и Методий“ и званието „Главен учител“
Евгения Хука в Общомедия

Евгения Хука е българска поетеса, педагог и художничка.

Родена през 1935 г. в гр. Чирпан. Завършва специалност руска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. До 1990 г. работи като преподавател по руски език в Димитровград. Притежава първи клас-квалификация и званието „Главен учител“. Носител е на орден „Кирил и Методий“. Пише стихове.

Рисува картини – живопис. През 1986 г. има самостоятелна изложба в Димитровград. Нейни картини са притежание на обществени и частни колекции в България и Русия. Картината ѝ „Шагане – персийски мотиви“ е отличена със сребърен медал и се намира в Музея на Сергей Есенин в родното му село Константиново, Рязанска област – Русия.

След пенсионирането си се премества да живее в гр. Хисаря и започва активната ѝ писателска работа. До смъртта си (17.09.2019 г.) има издадени 8 стихосбирки, последната от които – посмъртно.

Започва да пише стихове на по-зряла възраст. Първите ѝ публикации на стихотворения в периодичния печат са от 1975 г. Издава 5 стихосбирки и една в съавторство с брат ѝ Николай Хука. Нейни стихотворения има включени в много литературни сборници. Участва в национални и международни поетични конкурси, на които са ѝ присъждани високи отличия. По нейни стихове са композирани песни. Много активен член е на литературен клуб „Извор“ от създаването му през 2004 г. Провежда много творчески срещи в различни градове и села на страната.

  • „С болка и обич“ (1999)
  • „А другото е всичко суета…“ (2005)
  • „Вълнуват ме човешките съдби“ (2007)
  • „Непокорни стихове“ (2012)
  • „Върти се жива кинолента“ (2018)
  • „Привечер щурче запя...“ [в съавторство с Николай Хука] (2018)
  • „По земните спирали“ (2019)
  • „Народе, докога?“ (2021)

Публикации в литературни сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • 60 години Природо-математическа гимназия със засилено изучаване на чужди езици „Иван Вазов“ – Димитровград, 2005, с. 35
  • Планински рими, 2006, с. 57
  • Извор. Хисарски лит. сборник, 2006, с. 11 – 15
  • Планински рими, 2007, с. 34 – 35
  • Планински рими, 2008, с. 8 – 9
  • Планински рими, 2009, с. 62 – 63
  • Планински рими, 2010, с. 36 – 37
  • Листопад на спомените – 2010, 2010, с. 26
  • Планински рими, 2011, с. 24 – 25
  • Планински рими, 2012, с. 28 – 29
  • Листопад на спомените – 2012, 2012, с. 9
  • Листопад на спомените – 2013, 2013, с. 76
  • Планински рими, 2013, с. 36 – 37
  • Листопад на спомените – 2014, 2014, с. 36
  • Планински рими, 2014, с. 16 – 17
  • Извор. Втори хисарски лит. сборник, 2016, с. 34 – 40
  • „Живот, посветен на родината и обществото“, сборник в чест на 150 г. от рождението на Недко Д. Каблешков, 2017, с. 181 – 182
  • Алманах „Изящното перо 2017, т. 2, Стихотворения на участниците в Международния литературен конкурс в Чикаго, САЩ“, 2018, с. 102 – 103
  • Алманах „Цветя от ангели“, 2019, с. 118 – 119

Първа награда на международния литературен конкурс „Небесни меридиани“ в Израел, 2018

  • Извор. Хисарски литературен сборник. 2006, с. 11
  • Извор. Втори хисарски литературен сборник, 2016, с. 34
  • Архив на авторката