Евгений Ващенко
| Евгений Ващенко | |
| руски живописец и сценограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
| Учители | Евгений Лансере, Борис Кустодиев |
| Направление | живопис, графика, сценография |
| Награди | „Св. св. Кирил и Методий“ |
Евгений Петрович Ващенко[1][2], правилно Вашченко[3] (на руски: Евгений Петрович Ващенко[4]) е руски художник – сценограф, работил в България.[5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 януари 1887 г. в град Шчигри, Курска област. Получава средно образование в град Курск. От 1905 до 1910 г. е възпитаник на частно художествено училище в Санкт Петербург, където му преподават Евгений Лансере и Борис Кустодиев. Присъединява се към обединението за авангардно изкуство „Триъгълник – художествено-психологическа група“, покрай познанството му с нейния основател Николай Кулбин. Изявява се в различни области на изобразително изкуство – рисува портрети и пейзажи, създава графики върху хартия, автор е на илюстрации и участва в сценичното оформление на спектакли. През 1910 г. се завръща в родния си град след смъртта на баща му.[5]
Участва в два военни конфликта – Първа световна война и Гражданска война в Русия. В последната, Ващенко се бие като подпоручик в Дроздовския полк на страната на Бялата гвардия. През 1920 г. се евакуира с полка си на полуостров Галиполи, а година по-късно попада в България.[5]
В България работи като учител по рисуване в градовете Севлиево и Луковит. От 1923 до 1933 г. прави рисунки за списанието „Светулка“. През 1931 г. се преселва в София.[5]
Най-известната му дейност като художник е в областта на сценографията. Още докато живее в Русия, участва в художественото оформление на спектакли в театъра на известния руски режисьор Всеволод Мейерхолд. По-късно се изявява като художник и режисьор в украинския град Богодухов, а накрая подготвя декорациите за театъра към Дроздовския полк. В България се посвещава почти изцяло на театралната декорация от 1933 г. Работи или сътрудничи на голям брой театри, сред тях: „Кооперативен театър“, театър „Сладкаров“, Национален музикален театър „Стефан Македонски“, Народен театър „Иван Вазов“, Национална опера и балет и други. До 1960 г., когато се пенсионира, Ващенко създава художествено оформление за повече от 200 спектакли. Дори след професионалното си оттегляне на сценограф извършва консултанска дейност в тази област.[5] Умира на 20 март 1979 г. в София, където е погребан на Централните софийски гробища.[5]
В България членува в три творчески организации: Дружество на художниците в България, Дружество на независимите художници и Дружество на руските художници в България (в периода 1934 – 1938 е председател).[5]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]За своите приноси към българската театрална декорация получава двукратно орден „Св. св. Кирил и Методий“ (1957 и 1967 г.) и званието „Заслужил художник“ (1974 г.).[5]
През 1978 г. е награден с орден „Народна република България“ I степен „по случай 90-годишнината от рождението му и за неговата активна творческа дейност в областта на сценографията“.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година, стр. 136
- ↑ Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 67. (на български)
- ↑ Бикс, Розалия. Български оперен театър: до 1944 г. Издателство Музика, София, 1974
- ↑ Биография на Вашченко на сайта voldrozd.narod.ru (посетен на 26.06.2015 г.)
- ↑ а б в г д е ж з Исскуство и архитектура русского зарубежья – Ващенко, Евгений Петрович // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ Указ № 2052 от 20 декември 1977 г. Обн. ДВ. бр. 9 от 31 януари 1978 г.