Евгений Беляев
| Евгений Беляев Беляев Евгений Михайлович | |
| съветски и руски певец | |
| Роден |
11 септември 1926 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 февруари 1994 г.
|
| Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
| Учил в | Руска академия за музика „Гнесини“ |
| Партия | КПСС |
| Награди | Държавна награда на СССР Червена звезда народен артист на СССР медал „За храброст“ Медал „За освобождението на Прага“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, естрадна музика |
| Инструменти | вокал |
| Активност | от 1955 г. |
| Участник в | „Ансамбъл за песни и танци на Руската армия „Александър Александров““ |
| Уебсайт | kkre-19.narod.ru/belyaev.htm |
Евгений Михайлович Беляев (1926 – 1994) е съветски и руски певец (лиричен тенор). Народен артист на СССР (1967) Лауреат на Държавната награда на СССР (1978).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Евгений Беляев е роден на 11 септември 1926 г. в град Клинци (сега в Брянска област, Русия).
В края на 1944 г. е призован в Червената армия. От януари 1945 г. участва във Великата отечествена война като наблюдател-разузнавач на 6-та батарея на 1211-ти гаубичен артилерийски полк на 67-ма гаубична артилерийска бригада на 5-та гвардейска тежка артилерийска дивизия за пробив на 2-ри Украински фронт. За бойни отличия във войната е награден с медал „За храброст“.[1]
От 1947 г. е солист на Ансамбъла за песни и танци на Карпатския военен окръг, през 1953 – 1955 г. – Ансамбъла за песни и танци на Киевския военен окръг, от 1955 г. – Ансамбъла за песни и танци на Съветската армия на името на А. В. Александров, от 1980 г. – Държавната гастролно-концертна асоциация на РСФСР „Росконцерт“ (Москва) (сега ФГБУК „Росконцерт“.[2]).
През 1968 г. завършва Московския музикално-педагогически институт. Гнесините (сега Руската музикална академия на „Гнесините“) (според други източници – Държавният музикален колеж на Гнесините (сега колежът на Гнесините)[3]).
Като част от Ансамбъла за песни и танци на Съветската армия на името на А. В. Александров, той се изявява в чужбина: Европа, САЩ, Канада, Япония.
Като солист изпълнява руска и чуждестранна класика, руски и украински народни песни, произведения на съветски композитори. Изпълнител на известните песни „Соловьи“, „Да седнем, приятели, пред дълъг път“, „В землянката“, „Откъде започва Родината“, „Калинка“.
През 60-те години той участва в заснемането на новогодишните телевизионни програми „Синя светлина“, пее песента „Тройка“ на Петър Булахов (или Павел Булахов), участва в концертни филми.
Записан е на грамофонни плочи.
Гласът на певеца е среден между лиричен тенор и тенор алтино, звучен и лек, с прозрачен тембър. Когато изпълнява, той използва както академичния, базиран на дишането метод за звукоизвличане, така и „фолклорния“, широк маниер на пеене, с неприкрити гласни звуци. Гласът също се отличава с добре оформени от природата преходи между два регистъра, широк диапазон.
Член на КПСС от 1952 г.
Преди смъртта си през февруари 1994 г. е лекуван в Главна военна клинична болница. Н. Н. Бурденко в Москва. По някакъв начин певецът моли лекарите да го приберат вкъщи (сега на улица „Нови Арбат“) за уикенда, където внезапно умира от сърдечен удар на 21 февруари 1994 г. (според други източници – 22 февруари[4]).
Погребан е на Троекуровското гробище (секция 3).[5]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Женен е и има двама сина, единият от които става професионален пианист.
Награди и звания
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист на РСФСР (1958)
- Народен артист на РСФСР (1960)
- Народен артист на СССР (1967)
- Държавна награда на СССР (1978) – за концертни програми от последните години
- Орден на Отечествената война 2 клас (6 април 1985)
- Орден на Червената звезда (20 ноември 1964)
- Орден „За храброст“ (20 февруари 1945)
- Медал „За бойни заслуги“ (30 декември 1956)
- Медал „За доблестен труд. В чест на 100-годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин"
- Медал „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.“
- Медал „За освобождение Праги“
- Медал на Чехословакия
- Знак „50 години ансамбъл Червено знаме“ (1978)
- Почетен гражданин на град Клинци
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Беляев Евгений Михайлович // pamyat-naroda.ru. Посетен на 19 февруари 2023.
- ↑ РГЛИ // rgali.ru. Архивиран от оригинала на 18 април 2016. Посетен на 19 февруари 2023.
- ↑ Беляев Евгений Михайлович (тенор) // rusog.ru. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2012. Посетен на 19 февруари 2023.
- ↑ alchevskpravoslavniy.ru // alchevskpravoslavniy.ru. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2013. Посетен на 19 февруари 2023.
- ↑ Беляев Евгений Михайлович (1926 – 1994) // moscow-tombs.ru. Архивиран от оригинала на 14 май 2018. Посетен на 19 февруари 2023.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Беляев, Евгений Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
