Ева Менасе
| Ева Менасе Eva Menasse | |
 Ева Менасе през 2019 г. | |
| Родена | 11 май 1970 г. |
|---|---|
| Професия | писателка |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | роман, разказ, есе |
| Награди | „Награда Хайнрих Бьол“ (2013) „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“ (2017) „Австрийска награда за книга“ (2017) „Награда Лудвиг Бьорне“ (2019) |
| Уебсайт | |
| Ева Менасе в Общомедия | |
Ева Менасе (на немски: Eva Menasse) е австрийска писателка, автор на романи, разкази и есета.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ева Менасе е родена през 1970 г. във Виена. Следва германистика и история, а после работи като редактор за виенското новинарско списание „Профил“ и по-късно за литературната притурка на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
През 2005 г. излиза първият ѝ роман „Виена“ („Vienna“). В множество анекдоти тя разказва измислената история на своите отчасти католически, отчасти еврейски роднини.
Публикуваният първоначално във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ роман е оценен от меродавните немски медии предимно положително, но австрийската критика го приема по-скоро критично. През есента на 2005 г., и в Германия, и в Австрия, романът е в списъка на най-продаваните книги.
За тази си творба – вече преведена на нидерландски, английски, италиански, иврит, словенски и чешки – писателката получава през 2005 г. престижната международна литературна награда „Корине“ за дебют.
От 2004 до 2017 г. има брак с писателя Михаел Кумпфмюлер.[1]
От 2003 г. Ева Менасе живее в Берлин със своя син. Писателят Роберт Менасе е неин полубрат.
Тя е член на немския ПЕН клуб.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Die letzte Märchenprinzessin (zusammen mit Elisabeth und Robert Menasse), 1997
- Der mächtigste Mann (zusammen mit Elisabeth und Robert Menasse), 1998
- Der Holocaust vor Gericht. Der Prozess um David Irving, 2000
- Vienna, 2005
- Lässliche Todsünden, Erzählungen, 2009
- Wien. Küss die Hand, Moderne, 2011
- Quasikristalle, Roman, 2013
- Lieber aufgeregt als abgeklärt, Essays, 2015[2]
- Heimito von Doderer, 2016
- Tiere für Fortgeschrittene, 2017
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]
- 2005: „Награда Корине“ (за дебют)
- 2013: „Награда Герти Шпис“
- 2013: „Награда Хайнрих Бьол“[3]
- 2014: Literaturpreis Alpha[4]
- 2015: Villa-Massimo-Stipendium der Deutschen Akademie Rom
- 2015: Jonathan-Swift-Preis[5]
- 2017: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“[6]
- 2017: „Австрийска награда за книга“ für Tiere für Fortgeschrittene[7]
- 2019: Mainzer Stadtschreiberin [8]
- 2019: „Награда Лудвиг Бьорне“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Autorenlexikon, Literaturport
- ↑ Helmut Böttiger: Plädoyer für die politische Moral, Deutschlandradio Kultur vom 12. Februar 2015
- ↑ Kölner Böll-Preis an Eva Menasse, Rundschau Online: 27. Juni 2013[неработеща препратка]
- ↑ Eva Menasse gewinnt Literaturpreis Alpha, derStandard.at, 11. November 2014
- ↑ ...und der Preis 2015 geht an: Eva Menasse, jonathan-swift-preis.ch, 25. April 2017
- ↑ Schriftstellerin Eva Menasse erhält Hölderlin-Preis, orf.at, 24. April 2017
- ↑ Österreichischer Buchpreis an Eva Menasse, orf.at, 7. November 2017
- ↑ Pressemitteilung des ZDF vom 29. Oktober 2018
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ева Менасе- ((de)) Биографични данни за Ева Менасе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ева Менасе в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Ева Менасе в Austria-Forum
- ((de)) Ева Менасе в Autorenlexikon
- ((de)) Ева Менасе в Literatur Port
- ((de)) Ева Менасе в Die LYRIKwelt
- ((de)) Ева Менасе в Personensuche
- ((en)) Ева Менасе в
Internet Movie Database
|
