Еброин

Еброин (на немски: Ebroin, † 681) е франкски майордом в Неустрия от 658 до 673 и от 675 до 681 г.

Той произлиза от Соасон. Наследява Ерхиноалд († 658) като майордом на Неустрия.

Еброин иска да разшири властта на Неустрия в Бургундия и Австразия. Бургундскте благородници искат отново да са независими. Те въстават с ръководител Леодегар, епископът на Отун, побеждават Еброин и го затварят в манастира на Люксейл (670). През 673 г. той бяга от манастира в Австразия и прокламира за крал детето Хлодвиг III. През 676 г. Еброин издава съобщението rex quem falsum fecit (Passio Leudegarii I, 28) и прекратява така епизода на фалшивия Хлодвиг, който въобще не е споменат в хрониките. Леодегар е победен при Отун през 678 г., заловен, ослепен, и на 2 октомври 679 г. убит. Еброин става единственият и абсолютен владетел на франките, управлява Бургундия. През 681 г. Еброин е убит от враговете му.

Източници

Liber historiae Francorum. In: Monumenta Germaniae Historica, Online Архив на оригинала от 2017-09-17 в Wayback Machine.
Ursinus, Mönch aus Saint-Maixent-l'École: Vita sancti Leodegarii. In: Migne, Patrologia Latina, Vol. XCVI
Vita metrica in Poëtae Latini aevi Carolini, Vol. III (Monumenta Germaniae Historica)
Hans Hubert Anton: Ebroin. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 6, Walter de Gruyter, Berlin/New York 1986, ISBN 3-11-010468-7, S. 346–348.
Johannes Fischer: Der Hausmeier Ebroin. Zschiesche, Wilkau-Haßlau 1954
J. Friedrich: Zur Geschichte des Hausmeiers Ebroin. In: Sitzungsberichte der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, 1887, S. 42–61
Albrecht: Ebroin. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 594 f.
Jean Baptiste Pitra: Histoire de Saint Léger. Paris 1846

Външни препратки

Ebroin, mittelalter-genealogie
Ebroin, Medieval Lands
Erhebung gegen Ebroin^{[неработеща препратка]}