Еберхард III фон Бройберг
Еберхард III фон Бройберг | |
германски благородник | |
Гробните плочи на Еберхард III, съпругата му Мехтхилд и синът им Герлах в замък Бройберг | |
Роден |
около 1285 г.
|
---|---|
Починал | |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Герлах фон Бройберг |
Еберхард III фон Бройберг в Общомедия |
Еберхард III фон Бройберг (на немски: Eberhard II von Breuberg; Eberhard II von Reiz-Breuberg; * ок. 1285; † 19 април 1323) е благородник от Бройберг в Оденвалд, фогт във Ветерау.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Той е единственият син на Герлах фон Бройберг († сл. 1305), фогт във Ветерау, и съпругата му Лукардис († сл. 5 февруари 1306). Внук е на Еберхард фон Бройберг († 1286) и Мехтилд фон Бюдинген († сл. 1274), дъщеря на Герлах II фон Бюдинген, бургграф на Гелнхаузен († 1245/1247) и графиня Мехтхилд фон Цигенхайн († 1229).
Еберхард III е фогт във Ветерау при трима крале или императори, първо при Албрехт I, след това при Хайнрих VII и накрая при Лудвиг IV. Той е между князете и благородниците, които Лудвиг IV привлича към себе си още преди да бъде избран за крал през 1314 г. и които след това му остават верни.[1]
Лудвиг му дава задачата да пази град Франкфурт и неговите привилегии и през 1317 г. заверява даренията му в Грюндау и Заалхоф във Франкфурт на Майн с принадлежащите към това права за риболовството и корабните пътувания.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Еберхард III фон Бройберг се жени на 20 март 1308 г. за Мехтилд фон Валдек (* ок. 1287; † сл. 16 януари 1340), дъщеря на граф Ото I фон Валдек († 1305) и ландграфиня София фон Хесен († сл. 1331), дъщеря на ландграф Хайнрих I фон Хесен.[2] Те имат три деца:[3][4]
- Герлах фон Бройберг (умира млад)
- Елизабет фон Бройберг (* ок. 1296; † 1358), омъжена ок. 1321 г. за граф Рудолф IV фон Вертхайм († 6 януари 1355)
- Луитгард фон Бройберг (* 1310; † сл. 1365), омъжена I. 1326 г. за Конрад V фон Вайнсберг Млади († 1328), II. 1328 г. за Готфрид V фон Епщайн († 1336/1341)
Той завещава собственостите си във Фулда на съпругата си, дъщерите им и техните съпрузи и техните мъжки наследници.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Fred Schwind: Die Landvogtei in der Wetterau. Studien zu Herrschaft und Politik der staufischen und spätmittelalterlichen Könige. N. G. Elwert, Marburg, 1972
- Wolfgang Bläsing: „Gerlach von Breuberg – Eine Studie zum Verhältnis von Königtum und Edelfreiheit nach dem Interregnum“, in: Beiträge zur Erforschung des Odenwaldes und seiner Randlandschaften III; Breuberg-Bund, 1980, ISBN 978-3-922903-00-0 (S. 1 – 52)
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 326., Vol. XVI, Tafel 158., Vol. XVII, Tafel 24.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln, by Isenburg, Vol. 16, chart 158
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Residenzen-Kommission der Akademie der Wissenschaften zu Göttingen, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304133027/http://resikom.adw-goettingen.gwdg.de/artikel.php?ArtikelID=114, посетен на 14 май 2018
- ↑ Waldeck 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Eberhard II von Breuberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Eberhard III. Reiz v.Breuberg, ww-person.com
- ↑ Staatsarchiv Wertheim, Findbuch zum Bestand G-Rep. 1g: Passivlehen Fulda