Еберхард фон Рандек
| Еберхард фон Рандек Eberhard von Randeck | |
| епископ на Шпайер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
| Герб | |
 | |
Еберхард фон Рандек (на немски: Eberhard von Randeck; * пр. 1327; † 3 януари 1372) от Пфалцския благороднически род фон Рандек, е катедрален декан (1341), избран за епископ на Шпайер.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Еберхард II фон Рандек († 1326) и съпругата му Ида фон Нак-Шварценберг († сл. 1336).[1] Внук е на рицар Йохан I фон Рандек († сл. 1298) и Беатрикс фон Еренберг († сл. 1280), сестра на Герхард фон Еренберг († 1363), епископ на Шпайер (1336 – 1363).[2] Брат е на Готфрид IV фон Рандек († 1345/1347).
На 10 април 1337 г. Еберхард е домхер в Шпайер, от 1341 г. е декан на катедралния капител. Той е много ценен от роднината му епископ Герхард фон Еренберг. През 1352 г. Еберхард става жител на Шпайер. За заслугите му катедралният капител през 1356 г. чете дневна служба за него и роднините му на направения от него олтар на „Св. Кириакус“.
Когато епископ Герхард фон Еренберг умира през 1363 г. и е погребан катедралният капител избира катедралния декан Еберхард фон Рандек да бъде следващият епископ. Обаче император Карл IV поставя своя доверен съветник Лампрехт фон Брун, който е одобрен за епископ на Шпайер от папа Урбан V. Катедралният капител и градът протестират против Брун и му отказват официалното встъпване на служба. Те изпращат вестители в императорския двор за правата на Рандек. Всички го честват като новия епископ. Еберхард фон Рандек се нарича в издадените от него документи винаги като „избран епископ фон Шпайер“.
Еберхард се изморява от конфликтите и понеже никой не желае да го помаже, накрая се отказва. Император Карл IV нарежда на 20 януари 1365 г. като компесация доживотното му ползване на замъците Кестенбург и Уденхайм (Филипсбург) с тамошното Рейнско мито. Еберхард живее главно в Уденхайм (Филипсбург).[3] Той остава обаче катедрален декан.
Рандек умира на 3 януари 1372 г. и на този ден е записан в книгата за памет в катедралата на Шпайер.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Konrad von Busch, Franz Xaver Glasschröder: Chorregel und jüngeres Seelbuch des alten Speyerer Domkapitels, Speyer, Historischer Verein der Pfalz, 1923, S. 36, 37
- Franz Xaver Remling: Geschichte der Bischöfe zu Speyer, Band 1, S. 630 – 634, Mainz, 1852; (Digitalscan)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Eberhard v.Randeck, ww-person.com
- ↑ Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, Erste Section, 31. Teil, S. 428, Leipzig, Brockhaus Verlag, 1838; (Digitalscan)
- ↑ Geschichte von Philippsburg, InternetArchive