Еберхард фон Оксенщайн
Еберхард фон Оксенщайн Eberhard von Ochsenstein-Greifenstein | |
господар на замък Грайфенщайн в Елзас | |
Роден |
не по-късно от 1217 г.
|
---|---|
Починал | не по-късно от 1256 г.
|
Герб | |
Семейство | |
Баща | Ото I фон Оксенщайн |
Братя/сестри | Ото II фон Оксенщайн |
Еберхард фон Оксенщайн-Грайфенщайн (на немски: Eberhard von Ochsenstein-Greifenstein; * пр. 1217; † 1256) от фамилията на господарите на Оксенщайн, е господар на замък Грайфенщайн в Елзас.
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Ото I фон Оксенщайн († 1217). Брат е на Ото II фон Оксенщайн († 1241), господар на господството и замък Оксенщайн, Бертолд († 1265), архдякон в Страсбург, Хайнрих († 1261/1262), архдякон в Страсбург, Конрад I († пр. 1225), Бурхард († сл. 1241), Фридрих († сл. 1241), Агнес († сл. 1235) и Аделхайд фон Оксенщайн († 27 януари 1241), омъжена пр. 1228 г. за Бернанд фон Шарох († 1241).
Баща му Ото I се разболява през 1217 г. и разделя собствеността си между тримата му сина. На Еберхард е обещана къщата (domus) на фогтовете фон Васелнхайм. Той не я използва обаче като жилище, а се нанася след скорошната смърт на по-малкия му брат Конрад в замъка му Грайфенщайн, намиращ се на шест километра северно от Саверн.[1]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Еберхард фон Оксенщайн-Грайфенщайн се жени за Има фон Ландсберг († сл. 1246), дъщеря на Лентфрид фон Ландсберг. Те имат децата:[2]
- Анна фон Грайфенщайн, омъжена за Лютфрид фон Ландсберг
- Еберхард фон Грайфенщайн (* пр. 1246), баща на Еберхард фон Грайфенщайн († 1304/11 декември 1307]), Ото фон Грайфенщайн († сл. 1304), Хесо фон Грайфенщайн († 1304/1306])
- Агнес фон Грайфенщайн (* пр. 1246)
- Йохан фон Грайфенщайн (* пр. 1246)
- Цимбария фон Грайфенщайн (* ор. 1246)
- дете фон Грайфенщайн († сл. 1265)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Dagobert Fischer: Ochsenstein, les châteaux et la seigneurie. Etude historique. R. Schultz & Cie., 1878.
- Bernadette Schnitzler: Reinhardsmunster. Château d’Ochsenstein. In: Roland Recht: Le guide des châteaux de France. 67 Bas-Rhin. Hermé, Paris 1981, ISBN 2-86665-024-7, S. 135 – 137.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 74.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Thomas Biller, Bernhard Metz: Der spätromanische Burgenbau im Elsaß (1200 – 1250) (= Die Burgen des Elsaß. Architektur und Geschichte. Bd. 2). Deutscher Kunstverlag, München 2007, ISBN 978-3-422-06635-9, S. 369.
- ↑ Eberhard v.Greifenstein, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Eberhard, Herr von Greifenstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com