Дяволски зъб
| Дяволски зъб | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Banker, 1912 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Дяволски зъб в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Дяволският зъб (Hydnellum peckii) е практически годна за консумация, но неприятна на вкус агарикална гъба от семейство Bankeraceae.[1]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен главно в Северна Америка[2] и Европа (Италия[3], Германия[4] и Шотландия[5]), но през 2008 г. е открит още в Иран[6], през 2010 г. в Корея[7], а през 2019 г. и на остров Фрейзър, Австралия.
Това е микоризен вид и формира взаимноизгодни взаимоотношения с различни иглолистни дървета, растящи на земята единично, разпръснати или в слети маси. Среща се често сред мъхове и постеля от борови игли.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Плодовите тела, които растат в близост едно с друго, често се сливат и могат да достигнат поединично височина до 10,5 см, а в резултат на сливането и до 20 см.[8] Те обикновено представляват фуниеобразна шапка с бял ръб, въпреки че формата им може да бъде силно променлива. Шапката първоначално е белезникава, но по-късно става леко кафеникава, с неравномерни тъмнокафяви до почти черни петна. В зрялост повърхността е влакнеста и жилава, люспеста, назъбена и сивокафява в горната част на шапката. Месото е бледо розово-кафяво.[9] Стъблото е дебело, много късо и често деформирано. Въпреки че може да достигне до 5 см на дължина и 1 – 3 см на широчина, само около 0,1 до 1 см се показват от него над земята.
Младите, влажни плодови тела могат да „кървят“ с плътни яркочервени капчици, които съдържат пигмент, за който е известно, че има антикоагулантни свойства, подобни на хепарина.[10]
Миризмата на плодовото тяло е описана като „лека до неприятна“.[11]
Консумация
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че плодовите тела на дяволския зъб са описани като подобни на „датски сладкиши, покрити със сладко от ягоди“, и видовете от род Hydnellum като цяло не са известни като отровни, те не са особено годни за консумация поради изключително горчивият им вкус.[12][13]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Phillips R. Hydnellum peckii // Roger's Mushrooms. Архивиран от оригинала на 2010-12-31. Посетен на 2010-01-11.
- ↑ Sept JD. Common Mushrooms of the Northwest: Alaska, Western Canada & the Northwestern United States. Sechelt, BC, Canada, Calypso Publishing, 2006. ISBN 978-0-9739819-0-2. с. 68.
- ↑ Notes on the mycoflora of Brescia // Bollettino del Circolo Micologico G. Carini 52. 2006. с. 3 – 8.
- ↑ Doll R. Distribution of the stipitate Hydnaceae and the appearance of Hericium creolophus, Cirrhatus spongipellis, Pachyodon and Sistotrema confluens in Mecklenburg, East Germany // Feddes Repertorium 90 (1 – 2). 1979. DOI:10.1002/fedr.19790900107. с. 103 – 120.
- ↑ Status and distribution of stipitate hydnoid fungi in Scottish coniferous forests // Biological Conservation 107 (2). 2002. DOI:10.1016/S0006-3207(02)00060-5. с. 181 – 92.
- ↑ Asef MR. Hydnellum peckii, a new ectomycorrhizea for Iran // Rostaniha 9 (2). 2008. с. 115.
- ↑ Eight unrecorded fungi identified at the Korea National Arboretum // Mycobiology 38 (2). 2010. DOI:10.4489/MYCO.2010.38.2.081. с. 81 – 88.
- ↑ Pileate Hydnaceae of the Puget Sound area III. Brown-spored genus: Hydnellum // Mycologia 64 (3). 1972. DOI:10.2307/3757873. с. 560 – 90.
- ↑ Fungi without Gills (Hymenomycetes and Gasteromycetes): an Identification Handbook. London, Chapman and Hall, 1990. ISBN 978-0-412-36970-4. с. 106. Посетен на 2010-01-10.
- ↑ Banker HJ. Type studies in the Hydnaceae: V. The genus Hydnellum // Mycologia 5 (4). 1913. DOI:10.2307/3753385. с. 194 – 205.
- ↑ Evenson VS. Mushrooms of Colorado and the Southern Rocky Mountains. Westcliffe Publishers, 1997. ISBN 978-1-56579-192-3. с. 168. Посетен на 2010-01-10.
- ↑ Arora D. Mushrooms Demystified: a Comprehensive Guide to the Fleshy Fungi. Berkeley, CA, Ten Speed Press, 1986. ISBN 978-0-89815-169-5. с. 627. Посетен на 2010-01-10.
- ↑ Poisonous Mushrooms of Canada. Markham, Ontario, Fitzhenry & Whiteside in cooperation with Agriculture Canada, 1985. ISBN 978-0-88902-977-4. с. 18.
|
