Дърниш
| Дърниш Drniš | |
 | |
  Дърниш | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Жупания | Шибенишко-книнска жупания |
| Площ | 351,7 km² |
| Надм. височина | 304 m |
| Население | 3332 души (2001) |
| Кмет | Йосип Бегоня |
| Пощенски код | 22 320 |
| Телефонен код | 022 |
| Официален сайт | www.drnis.hr |
| Дърниш в Общомедия | |
Дърниш (на хърватски: Drniš) е град в Хърватия, Шибенишко-книнска жупания, равно отдалечен (на 25 км) от двата най-големи града в провинцията - Шибеник и Книн.
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Дърниш е разположен в планински район на 20 км от Адриатическото крайбрежие. През града преминава малката река Чикола, приток на Кърка.
Градът е свързан с шосе с Книн и Шибеник, както и с жп пътя Сплит - Книн - Загреб. Околностите му са богати на полезни изкопаеми – боксит, гипс и кварц.
История
[редактиране | редактиране на кода]Дърниш е споменат за първи път в договор за продажба на земя от 8 март 1494 г.[1] Тук са намерени останки от средновековна крепост, издигната от рода Нелипич.
От 1415 г. Дърниш е подложен на непрекъснати грабежи и нападения от страна на османците, а от 1522 г. заедно със съседните градове Книн и Скрадин попада под османска власт. След като го завладяват, османците го превръщат в укрепен пункт за целите на завоевателната им кампания на Балканите заради важното му стратегическо положение. През 1674 г. при една от поредните Венецианско-турски войни, известна като Морейската война, градът е превзет от Венецианската република и почти напълно унищожен. Запазена е само джамията, която е превърната в християнска църква. След като е завзет от венецианците, градът е наново построен.
След падането на Венеция през 1797 г. е притежание на Австрия до 1806 г., за кратко на Наполеонова Франция от 1806 до 1813 г. и отново на Австрия до 1918 г. От 1918 до 1921 г. е окупиран от Италия.[1] След това става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, а след Втората световна война - на Югославия.
През 90-те години на XX век Дърниш се оказва в центъра на военните действия между хърватската армия и армията на Република Сръбска Крайна. На 16 септември 1991 г. сърбите атакуват града и на следващия ден го превземат, а много жители на Дърниш, хървати по произход, са принудени да бягат. По-голямата част от града е срината. През 1995 г. при операция „Буря“ хърватите си връщат Дърниш, при което сега вече сръбското население напуска града. След края на войната Дърниш е възстановен.
Население
[редактиране | редактиране на кода]При преброяването от 2001 г. градът наброява 3332 жители, а цялата община 8595,[2] от които 91,16 % са хървати и 7,63 % сърби.[3]
Личности, свързани с Дърниш
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Мещрович (1883-1962), скулптор, архитект и писател, прекарал детството си в Дърниш, а по-късно живял известно време в с. Отавице на 7 км от Дърниш; в Отавице били пренесени и погребани и тленните му останки;
- Божидар Аджия (1890-1941), публицист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Povijest Drniša
- ↑ Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001 // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2018-05-17.
- ↑ Population by ethnicity, by towns/municipalities, CENSUS 2001
| |||||||
| ||||||||||||||||||||||