Направо към съдържанието

Държавен сбор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държавен сбор на Република Словения
Državni zbor Republike Slovenije
Обща информация
Типеднокамарен
Допълнителна информация
Основаване1992 г.

Държавният сбор на Република Словения (на словенски: Državni zbor Republike Slovenije) е общият представителен орган на Словения. Според Конституцията на Словения и Конституционния съд на Словения това е основната част от ясно изразения непълно двукамарен словенски парламент, законодателната власт на Република Словения.[1][2] Състои се от 90 члена, избирани за четиригодишен мандат. 88 члена се избират чрез пропорционалната система на партийните списъци, а останалите двама се избират от унгарското и италианското малцинства, които имат абсолютно вето по въпроси, засягащи техните етнически групи.

Към май 2022 г. заседава 9-ият Държавен сбор на Република Словения.

Законодателна процедура

[редактиране | редактиране на кода]

Законопроект може да бъде внесен в Държявния сбор от:

  • правителството;
  • депутат;
  • Националния съвет;
  • 5000 избиратели.

Законодателната процедура започва, когато председателят на Държавния сбор представи законопроект на депутатите.

Има три възможни законодателни процедури:

  • обикновена законодателна процедура;
  • съкратена законодателна процедура;
  • спешна законодателна процедура.

Законопроектите обикновено се приемат с мнозинство от присъстващите депутати. Ако Конституцията изисква мнозинство от две трети (напр. за закони, регулиращи избирателната система, референдуми и закони, които изменят Конституцията), тогава най-малко 60 от общо 90-те депутати трябва да гласуват за приемането на законопроекта.

Избирателна система

[редактиране | редактиране на кода]

90-те народни представители се избират по два начина. 88 се избират чрез пропорционално представителство с отворени списъци в осем избирателни района с 11 места и местата се разпределят на партиите на ниво избирателен район, като се използва квотата на Дроп. Избраните депутати се идентифицират чрез класиране на всички кандидати на дадена партия в избирателен район по процента на гласовете, които са получили в своя район. Местата, които остават неразпределени, се разпределят между партиите на национално ниво по метода на д'Онт с избирателен праг от 4%.[3] Въпреки че страната е разделена на 88 избирателни района, депутати не се избират от всички 88 района. В някои райони се избира повече от един депутат, което води до липса на избран депутат в някои райони (например 21 от 88 избирателни района нямат избран депутат на изборите през 2014 г.).[4] Партиите трябва да имат най-малко 35% от кандидатите в листите си от всеки пол, освен в случаите, когато имат само трима кандидати; в случай, че имат само трима кандидати, поне по един кандидат трябва да има от всеки пол.[5][6]

Двама допълнителни депутати се избират от италианското и унгарското малцинство. Гласоподавателите класират всички кандидати в бюлетината, като използват числа (1 е с най-висок приоритет). Кандидатът получава най-много точки (равни на броя на кандидатите в бюлетината), когато избирателят го класира на първо място. Кандидатът с най-много точки печели.[7][3]

Текст на словенския химн във фоайето на Държавния сбор

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ U-I-295/07-8 // Constitutional Court of the Republic of Slovenia, 22 October 2008. Посетен на 16 December 2010.
  2. ↑ Lakota, Igor. Sistem nepopolne dvodomnosti v slovenskem parlamentu (diplomska naloga). Faculty of Social Sciences, University of Ljubljana, 2006. с. 62. Opinions differ, however the majority of domestic experts agree that the National Council may be regarded as the upper house, but the bicameralism is distinctively incomplete. (на словенски)
  3. ↑ а б National Assembly of the Republic of Slovenia Архив на оригинала от 2020-09-13 в Wayback Machine. State Election Commission
  4. ↑ Imamo sploh legalno volilno zakonodajo za državni zbor? // Časnik Večer d.o.o. Посетен на 2018-03-18.
  5. ↑ Electoral system IPU
  6. ↑ Zakon o volitvah v državni zbor (ZVDZ) // pisrs. Посетен на 2018-03-17.
  7. ↑ Navodila in rokovnik - DZ 2018 | Državna volilna komisija // Državna volilna komisija. Архивиран от оригинала на 2018-03-17. Посетен на 2018-06-16.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Toplak, Jurij. The parliamentary election in Slovenia, October 2004. Electoral Studies 25 (2006) 825-831.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата National Assembly (Slovenia) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Държавен_сбор&oldid=12228401“.