Дъждовно дърво

	Дъждовно дърво
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Бобовоцветни (Fabales)
семейство:	Бобови (Fabaceae)
триб:	Ingeae
род:	Samanea
вид:	Дъждовно дърво (S. saman)
	Научно наименование
	Samanea saman Merr., 1916
	Синоними
	Mimosa saman Jacq., 1800;
	Дъждовно дърво в Общомедия
	[ редактиране ]

Дъждовното дърво (Samanea saman) е вид цъфтящо растение от семейство Бобови (Fabaceae). Видът е незастрашен от изчезване.^[2]^[3]

Разпространение

Дъждовното дърво произхожда от Централна и Южна Америка.^[4] Ареалът му се простира от Мексико на юг до Перу и Бразилия, но е също широко разпространен в Южна и Югоизточна Азия, както и на тихоокеанските острови, включително Хавай.

Описание

Дъждовното дърво има широка и голяма симетрична чадъровидна корона. Обикновено достига височина до 15 – 25 метра и диаметър около 30 метра.^[4] Листата се сгъват при дъждовно време, както и вечер, откъдето идва и името му.

Дървото има розови цветчета с бели и червени тичинки, формиращи глави с около 12 – 25 цветчета всяка. Тези глави могат да наброяват хиляди, покривайки цялото дърво.

Източници

↑ Samanea saman (Merr., 1916). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ Samanea saman (Jacq.) Merr. // Plants of the World Online. Kew Science. Посетен на 2020-03-03.
↑ Merrill, E.D. (1916) Journal of the Washington Academy of Sciences 6: 47
↑ ^а ^б Craig R. Elevitch. Traditional Trees of Pacific Islands: Their Culture, Environment, and Use. PAR, 2006. ISBN 9780970254450. с. 662 – 664.

[1] Samanea saman (Merr., 1916). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[powo-2] Samanea saman (Jacq.) Merr. // Plants of the World Online. Kew Science. Посетен на 2020-03-03.

[merr-3] Merrill, E.D. (1916) Journal of the Washington Academy of Sciences 6: 47

[Elevitch-4] а ^б Craig R. Elevitch. Traditional Trees of Pacific Islands: Their Culture, Environment, and Use. PAR, 2006. ISBN 9780970254450. с. 662 – 664.

[1]

[2]

[3]

[4]