Дъглас Макгрегър
| Дъглас Макгрегър | |
| американски писател | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Военна академия на Съединените щати |
| Уебсайт | douglasmacgregor.com |
| Дъглас Макгрегър в Общомедия | |
Дъглас Абът Макгрегър (на английски: Douglas Abbott Macgregor) е американски пенсиониран полковник, държавен служител, автор, консултант и политически коментатор.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Макгрегър завършва Военната академия на САЩ в Уест Пойнт и служи в американската армия близо 30 години.[1] Макгрегър също получава докторска степен по философия по международни отношения от Университета на Вирджиния.[2] По време на Студената война той служи в Западна Германия.[1] Участва във войната в Персийския залив, включително битката при 73 Easting на 26 февруари 1991 г.[3] Във войната в Косово Макгрегър е отговорен за стратегическото планиране на бомбардировките на Югославия. Той силно подкрепя войната в Ирак. Макгрегър се пенсионира от редовна служба с чин полковник през 2004 г.[1]
Публично коментиране
[редактиране | редактиране на кода]След активната си служба Макгрегър предизвиква полемика с многото си коментари относно отбраната и имиграционната политика, наред с други неща. Той коментира редовно за Fox News и други медии.[1] Също така е бил коментатор за канала New America's Voice, характеризиран като крайно десен.[4] Макгрегър е критикуван за коментарите си, които са тълкувани като демонизиране на имигрантите и бежанците. Той характеризира германските мюсюлмански имигранти като „завоеватели“ и често призовава за военно положение на границата между САЩ и Мексико. Според него враждебните ислямистки клетки, действащи в Южна Америка, могат да преминат границата със САЩ. През юни 2016 г. Макгрегър казва, че също подкрепя стрелбата по имигранти без документи.[1]
През 2014 г. Макгрегър заявява по руския телевизионен канал RT, че източните и южните украинци са „очевидно руснаци“. Той смята за необходимо провеждането на организиран от Русия референдум за анексирането на Кримския полуостров към Русия, въпреки че САЩ, както и Европейският съюз осъждат действията на Русия като незаконни.[1] След като Русия започва пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., Макгрегър многократно влиза в заглавия, например като твърди, че руските сили са „твърде меки“, и нарича Владимир Зеленски „марионетка“.[5] Макгрегър многократно неправилно прогнозира предстоящото пълно поражение на Украйна.[4] През 2022 г. призовава САЩ да спре да „демонизира“ Владимир Путин и да се въздържа от подкрепа на Украйна. Според него САЩ трябва да позволи на Русия да завладее толкова от Украйна, колкото иска, тъй като според него руското и украинското население са „неразделни“.[6] Както демократите, така и републиканците критикуват изявленията на Макгрегър, които се смятат за следване на линията на Путин. Лиз Чейни определя Макгрегър като представител на „путинското крило“ на Републиканската партия.[5] Според Лигата за борба с клеветата Макгрегър също е омаловажавал значението на помненето на Холокоста.[7]
В по-късните си години Макгрегър също осъжда действията на САЩ срещу сръбските сили в края на 90-те години. В радио интервю през 2019 г. той твърди, че в администрацията на Косово е въведена „ислямска наркомафия“. В ретроспекция Макгрегър смята войната в Ирак за провал.[1] Той поставя под въпрос участието на САЩ в НАТО.[6]
Друга дейност
[редактиране | редактиране на кода]След изборите през 2020 г. Макгрегър е номиниран от Доналд Тръмп за посланик на САЩ в Германия. В светлината на публичните му изявления сенатор Боб Менендес характеризира Макгрегър като негоден за каквато и да е държавна позиция, камо ли за посланик.[1] Сенатът на САЩ не одобрява Макгрегър за посланик. Въпреки това той е бил старши съветник на министъра на отбраната по време на преходния период.[4][5][6] Макгрегър също е назначен от Тръмп в Консултативния съвет на Уест Пойнт, но Джо Байдън го отстранява от тази позиция.[8]
Макгрегър също е бил научен сътрудник в Института за национални стратегически изследвания на Националния университет по отбрана, старши сътрудник в изданието The American Conservative и вицепрезидент на консултантската компания Burke-Macgregor Group LLC.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Macgregor, Douglas. Warrior's Rage: The Great Tank Battle of 73 Easting. Анаполис, Naval Institute Press, 2012. ISBN 1591145333, ISBN 978-1591145332. p. 280. (на английски)
- Macgregor, Douglas. Margin of Victory: Five Battles that Changed the Face of Modern War. Анаполис, Naval Institute Press, 2016. ISBN 1612519962, ISBN 978-1612519968. p. 288. (на английски)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Em Steck, Andrew Kaczynski. German ambassador pick disparaged immigrants and refugees, called for martial law at US-Mexico border // edition.cnn.com, 4 август 2020. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б Douglas MacGregor // usni.org. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Perry, Mark. The revenge of Col. Douglas Macgregor // responsiblestatecraft.org, 12 ноември 2020. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б в Disclosure American colonel predicting the imminent defeat of Ukraine has been doing this since the first day of the war // disinfo.detector.media, 31 декември 2022. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б в Colarossi, Natalie. What 'Putin Wing' Ex-Colonel Douglas Macgregor Has Said About Ukraine War // newsweek.com, 20 март 2022. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ а б в Bort, Ryan. Fox News’ Invasion Expert Is a Trump-Appointed Putin Propagandist Who Thinks Russia Is Being ‘Too Gentle’ // rollingstone.com, 8 март 2022. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ ADL Conveys Deep Concern to Senators over Nominee for Ambassador to Germany // adl.or, 13 август 2020. Посетен на 7 юли 2024.
- ↑ Shane III, Leo. Biden boots Trump appointees from military academy advisory boards // militarytimes.com. Посетен на 7 юли 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Douglas Macgregor в Уикипедия на фински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
