Дъбрава (квартал на Стара Загора)
- Тази статия е за квартала на Стара Загора. За други значения вижте Дъбрава (пояснение).
Дъбрава | |
— квартал — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Стара Загора |
Община | Община Стара Загора |
Част от | Стара Загора |
Дъбрава е бивше село в България, присъединено като квартал към град Стара Загора. Дъбрава е с население около 150 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Дъбрава е най-високата точка на гр. Стара Загора. Кварталът се намира в планинския дял на Сърнена гора на 4 км северозападно от града.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално името на селото е Кутлуджа. През 1906 година селото е преименувано на Добрави.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Добрави е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В 1956 година името на селото е променено на Дъбрава, а в 1959 година е присъединено към Стара Загора.[1]
През лятото на 2007 година горите в околността на квартала са опожарени от голям пожар. През август 2008 година се появяват проблеми с питейната вода в квартала.
В селото се намира единственият храм в България, посветен на свети Лъв, папа Римски, живял през V век[3]. Храмът е част от Старозагорска епархия на Българската православна църква.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дъбрава
- Димитър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, жител на Пазарджик, земеделец, ІІІ отделение, Поройската чета, 2 рота на 13 кукушка дружина[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26 и 842.
- ↑ Българска православна църква. Храмове в Старозагорска епархия // Епархии на БПЦ-БП. Сайт на БПЦ-БП. Посетен на 2024-11-30. (на български)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.