Дъблински регламент
Дъблински регламент (на английски: Dublin Regulation), с номер 604 от 2013 година, наричан още Трета дъблинска регулация (а преди Втора дъблинска регулация и Дъблинска конвенция), е нормативен акт на Европейския съюз[1].
Той определя коя членка на ЕС е длъжна да проучи кандидатурите за бежански статут, за хората, търсещи защита по Женевските конвенции и Квалификационната директива на ЕС, в рамките на Европейския съюз. Тя е в основата на Дъблинската система, която се състои от Дъблинския регламент и регламента EURODAC, създаващи обща европейска система за пръстови отпечатъци за имигрантите без разрешение да бъдат в ЕС. Дъблинският регламент цели "бързо да определи членката на ЕС, длъжна да отговори на бежанската жалба и да подготви преместването на жалбодателя в тази страна-членка.
Обикновено отговорната страна-членка е държавата, в която жалбоподателят първо влиза на територията на ЕС.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 604/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) // Посетен на 26 юни 2019.