Направо към съдържанието

Бистрица (Дупнишка)

(пренасочване от Дупнишка Бистрица)
Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
(Дупнишка Бистрица)
42.1886° с. ш. 23.3158° и. д.
42.2683° с. ш. 23.1122° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кюстендил
Община Дупница
Дължина25 km
Водосб. басейн133 km²
Начало
Мястозападното подножие на връх Дамга
Северозападна Рила
Координати42°11′18.96″ с. ш. 23°18′56.88″ и. д. / 42.1886° с. ш. 23.3158° и. д.
Надм. височина2595 m
Устие
Мястоляв приток на ДжерманСтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°16′05.88″ с. ш. 23°06′43.92″ и. д. / 42.2683° с. ш. 23.1122° и. д.
Надм. височина500 m

Бистрица (или Дупнишка Бистрица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Дупница, ляв приток на река Джерман. Дължината ѝ е 25 km. Отводнява част от най-северозападните части на Северозападна Рила.

Река Бистрица извира на 2595 m н.в. в западното подножие на връх Дамга (2670 m) в Северозападна Рила. В началото тече през обширния циркус Пазардере, в който се оттичат водите на няколко странични циркусни езера. Под хижа „Иван Вазов“, на 2079 m н.в. навлиза в дълбока, стръмна и скалиста долина с редица прагове и водопади с посока запад-северозапад. При красивия Бистришки водопад реката рязко завива на север, при село Бистрица излиза от планината, завива на северозапад и навлиза в Дупнишката котловина. Влива отляво в река Джерман от басейна на Струма, на 500 m н.в., в центъра на град Дупница.

Площта на водосборния басейн на реката е 133 km2, което представлява 17,34% от водосборния басейн на река Джерман.

Основен приток: река Мала Бистрица (ляв).

Река Бистрица е с преобладаващо снежно-дъждовно подхранване с пролетно пълноводие (март-юни) и лятно маловодие (юли-септември).

По течението на реката в Община Дупница са разположени село Бистрица и град Дупница.

Част от водите на реката в горното течение се използват за електродобив във водноенергийната Каскада „Рила“, в Дупнишката котловина – за напояване.

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 47.