Бистрица (Дупнишка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
Бистрица (Дупнишка Бистрица) | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Кюстендил Община Дупница |
Дължина | 25 km |
Водосб. басейн | 133 km² |
Начало | |
Място | западното подножие на връх Дамга Северозападна Рила |
Координати | |
Надм. височина | 2595 m |
Устие | |
Място | ляв приток на Джерман → Струма → Бяло море (Егейско море) |
Координати | |
Надм. височина | 500 m |
Бистрица (или Дупнишка Бистрица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Дупница, ляв приток на река Джерман. Дължината ѝ е 25 km. Отводнява част от най-северозападните части на Северозападна Рила.
Река Бистрица извира на 2595 m н.в. в западното подножие на връх Дамга (2670 m) в Северозападна Рила. В началото тече през обширния циркус Пазардере, в който се оттичат водите на няколко странични циркусни езера. Под хижа „Иван Вазов“, на 2079 m н.в. навлиза в дълбока, стръмна и скалиста долина с редица прагове и водопади с посока запад-северозапад. При красивия Бистришки водопад реката рязко завива на север, при село Бистрица излиза от планината, завива на северозапад и навлиза в Дупнишката котловина. Влива отляво в река Джерман от басейна на Струма, на 500 m н.в., в центъра на град Дупница.
Площта на водосборния басейн на реката е 133 km2, което представлява 17,34% от водосборния басейн на река Джерман.
Основен приток: река Мала Бистрица (ляв).
Река Бистрица е с преобладаващо снежно-дъждовно подхранване с пролетно пълноводие (март-юни) и лятно маловодие (юли-септември).
По течението на реката в Община Дупница са разположени село Бистрица и град Дупница.
Част от водите на реката в горното течение се използват за електродобив във водноенергийната Каскада „Рила“, в Дупнишката котловина – за напояване.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 47.