Направо към съдържанието

Дуга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дуга
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Амфитеатърът в Дуга
Амфитеатърът в Дуга
В регистъраDougga/Thugga
РегионАфрика
Местоположение Тунис
ТипКултурно
Критерииii, iii
Вписване1997  (21-ва сесия)
Дуга в Общомедия

Дуга, или понякога срещана като Туга (на английски: Dougga или Thugga; на берберски: Dugga, Tugga; на арабски: دقة) е археологически комплекс-резерват, състоящ се предимно от древноримски архитектурни останки в Северен Тунис, на около 100 км югозападно от руините на Картаген. Той е обект № 794 от Световното историческо наследство на ЮНЕСКО с площ 65 хектара.

Според оценка на ЮНЕСКО от 1997 г. Дуга е „най-добре запазеният малък римски град в Северна Африка“ (Древна Либия). Намира се в крайбрежната част на Магреб, близо до Атлаския масив, в селски район, поради което останките са се запазили сравнително добре. Културните пластове в Дуга са берберски, пунически, римски и византийски. Сред забележителностите на Дуга са Либийско-пуническият мавзолей, капитолията, театърът и храмовете на Сатурн и на Юнона Целестис (обърнатите в римски богове, предходни пунически – Баал-Хамон и Танита).

През 2 век пр.н.е. Дуга става столица на Масиниса – цар на Нумидия. В края на същия век Дуга е превзета от римляните. След края на пунически Картаген в непосредствена близост до Дуга преминава границата между римските владения в Северна Африка и съюзното им царство Нумидия на Масиниса. Така там се вплитат 3 свята – берберският, пуническият и римският.

След края на Западната Римска империя Дуга попада под византийско управление, а по-късно е превзета от вандалите, за да бъде върната отново в източно-римския елинистичен свят по време на вандалската война.

Сред руините на Дуга се намира добре запазеният римски амфитеатър, построен около 168 г. пр.н.е., който и до днес се използва по време на ежегодно провеждания Фестивал в Дуга.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пуническо-либийският мавзолей
    Пуническо-либийският мавзолей
  • Останките от арката на Септимий Север
    Останките от арката на Септимий Север
  • Останките от арката на Александър Север
    Останките от арката на Александър Север
  • Форумът в Дуга
    Форумът в Дуга

Източници и литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Aïcha Ben Abed-Ben Khader, Le musée du Bardo, éd. Cérès, Tunis, 1992 ISBN 9973-700-83-X
  • ((fr)) Claude Briand-Ponsart et Christophe Hugoniot, L’Afrique romaine. De l’Atlantique à la Tripolitaine. 146 av. J.-C. - 533 apr. J.-C., éd. Armand Colin, Paris, 2005 ISBN 2-200-26838-6
  • ((fr)) Gabriel Camps, « Dougga », L’Encyclopédie berbère, tome XVI, éd. Edisud, Aix-en-Provence, 1992, pp. 2522–2527 ISBN 2-85744-581-4
  • ((fr)) Gabriel Camps, Les Berbères, mémoire et identité, coll. Babel, éd. Actes Sud/Leméac, Paris/Montréal, 2007 ISBN 978-2-7427-6922-3
  • ((fr)) Michel Christol, Regards sur l’Afrique romaine, éd. Errance, Paris, 2005 ISBN 2-87772-313-5
  • ((fr)) Paul Corbier et Marc Griesheimer, L’Afrique romaine. 146 av. J.-C. - 439 apr. J.-C., éd. Ellipses, Paris, 2005 ISBN 2-7298-2441-3
  • ((fr)) Jacques Gascou, La politique municipale de l’empire romain en Afrique proconsulaire de Trajan à Septime Sévère, éd. CEFR, Rome, 1972
  • ((fr)) Jean-Claude Golvin, L’antiquité retrouvée, éd. Errance, Paris, 2003 ISBN 2-87772-266-X
  • ((fr)) Pierre Gros, L’architecture romaine du début du IIIe siècle à la fin du Haut-Empire, tome 1 « Monuments publics », éd. Picard, Paris, 1996 ISBN 2-7084-0500-4
  • ((fr)) Pierre Gros, L’architecture romaine du début du IIIe siècle à la fin du Haut-Empire, tome 2 « Maisons, palais, villas et tombeaux », éd. Picard, Paris, 2001 ISBN 2-7084-0533-0
  • ((fr)) Christophe Hugoniot, Rome en Afrique. De la chute de Carthage aux débuts de la conquête arabe, éd. Flammarion, Paris, 2000 ISBN 2-08-083003-1
  • ((fr)) Mustapha Khanoussi, « L’évolution urbaine de Thugga (Dougga) en Afrique proconsulaire : de l’agglomération numide à la ville africo-romaine », CRAI (Comptes-rendus des séances de l’Académie des inscriptions et belles-lettres), 2003, pp. 131–155
  • ((fr)) Mustapha Khanoussi, Dougga, éd. Agence de mise en valeur du patrimoine et de promotion culturelle, Tunis, 2008 ISBN 978-9973-954-33-6
  • ((fr)) Mustapha Khanoussi et Louis Maurin, Dougga (Thugga). Études épigraphiques, éd. Ausonius, Bordeaux, 1997
  • ((fr)) Mustapha Khanoussi et Louis Maurin, Dougga. Fragments d’histoire. Choix d’inscriptions latines éditées, traduites et commentées (Ier-IVe siècles), éd. Ausonius/Institut national du patrimoine, Bordeaux/Tunis, 2000
  • ((fr)) Mustapha Khanoussi et Louis Maurin [sous la dir. de], Mourir à Dougga. Recueil des inscriptions funéraires, éd. Ausonius, Bordeaux, 2002
  • ((fr)) Yann Le Bohec, Histoire de l’Afrique romaine, éd. Picard, Paris, 2005 ISBN 2-7084-0751-1
  • ((fr)) Édouard Lipinski [sous la dir. de], Dictionnaire de la civilisation phénicienne et punique, éd. Brépols, Paris, 1992 ISBN 2-503-50033-1
  • ((fr)) Ammar Mahjoubi, Villes et structures de la province romaine d’Afrique, éd. Centre de publication universitaire, Tunis, 2000 ISBN 9973-937-95-3
  • ((fr)) Guillemette Mansour, Tunisie, Musée à ciel ouvert, éd. Dad, Tunis, 2007 (deuxième édition) ISBN 9973-51-213-0
  • ((fr)) Sophie Saint-Amans, Topographie religieuse de Thugga (Dougga). Ville romaine d’Afrique proconsulaire (Tunisie), éd. Ausonius, Bordeaux, 2004 ISBN 2-910023-46-X
  • ((fr)) Hédi Slim et Nicolas Fauqué, La Tunisie antique. De Hannibal à saint Augustin, éd. Mengès, Paris, 2001 ISBN 2-85620-421-X
  • ((fr)) Yvon Thébert, Thermes romains d’Afrique du Nord et leur contexte méditerranéen, éd. École française de Rome, Rome, 2003 ISBN 2-7283-0398-3
  • ((fr)) Mohamed Yacoub, Splendeurs des mosaïques de Tunisie, éd. Agence nationale du patrimoine, Tunis, 1995 ISBN 9973-917-23-5
  • ((fr)) Collectif, La Tunisie, carrefour du monde antique, éd. Faton, Paris, 1995
  • ((fr)) Collectif, L’Afrique romaine. 69-439, éd. Atlande, Neuilly-sur-Seine, 2006 ISBN 2-35030-002-1
  • ((fr)) Il était une fois, Dougga...Tukka...ou...Thugga la Romaine, éd. Alyssa, Tunis, 1993
  • ((de)) Mustapha Khanoussi et Volker Michael Strocka, THVGGA I. Grundlagen und Berichte, éd. Philipp von Zabern, Mayence, 2002 ISBN 3-8053-2892-3
  • ((en)) Mustapha Khanoussi, Stefan Ritter et Philipp von Rummel, « The German-Tunisian project at Dougga. First results of the excavations south of the Maison du Trifolium », Antiquités africaines, vol. 40, 2004–2005, pp. 43–66
  • ((de)) Rainer Stutz, THVGGA II. Drei Hanghäuser in Thugga : maison des trois masques, maison du labyrinthe, maison de Dionysos et d’Ulysse, éd. Philipp von Zabern, Mayence, 2007 ISBN 3-8053-3758-2

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дуга&oldid=12028419“.