Направо към съдържанието

Дрохичин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дрохичин
Drohiczyn
— град —
      
Герб
Църква „Св. Троица“
Църква „Св. Троица“
Полша
52.4° с. ш. 22.65° и. д.
Дрохичин
Подляско войводство
52.4° с. ш. 22.65° и. д.
Дрохичин
Страна Полша
ВойводствоПодляско войводство
ОкръгШемятички
ОбщинаДрохичинска
Площ15,69 km²
Население2030 души (2016)
129 души/km²
КметВойчех Божим
ОсноваванеXI век
Град от1498 г.
Пощенски код17 – 312
Телефонен код(+48) 85
МПС кодBSI
Часова зонаUTC+1
Официален сайтwww.drohiczyn.pl
Дрохичин в Общомедия

Дрохѝчин (на полски: Drohiczyn) е град в Източна Полша, Подляско войводство, Шемятички окръг. Административен център на градско-селската Дрохичинска община. Заема площ от 15,69 км2.[1]

Според данни от полската Главна статистическа служба, към 31 декември 2016 година населението на града възлиза на 2030 души. Гъстотата е 129 души/км2.

  • Графика. Промени в броя на жителите в периода 1881 – 2016 г.[2]

В регистъра на недвижимите паметници на Националния институт за наследството са вписани:[3]

  • Градска част, XVI-XIX век, рег. № 73 (79) от 7.01.1957 г.
  • Гръкокатолическа църква „Св. Николай“, 1792, 1848 г., рег. № A-41 от 11.11.1966 г.
  • Бенедиктински манастирски комплекс:
    • Църква „Вси Светии“, 1734 – 1738 г., 1929 – 1930 г., рег. № A-40 от 10.11.1966 г.
    • Манастир, средата на XVIII век, 1958 – 1965 г., рег. № A-425 от 6.06.2012 г.
    • Терен на манастира, рег. № j.w.
  • Францискански манастирски комплекс:
    • Църква „Успение на Пресвета Дева Мария“, 1640 – 1660 г., XVIII, XX, рег. № 270 от 10.11.1966 г.
    • Камбанария, 1770 г., рег. № 268 от 10.11.1966 г.
    • Манастирска част, обхващаща сградата на лицея, средата на XVIII, XIX и XX век, рег. № 279 (269) от 10.11.1966 г.
    • Къщичка на охраната, XVIII век, рег. № 277 от 14.11.1966 г.
    • Жилищна пристройка, на ул. Крашевски № 4, XVIII век, рег. № 276 от 14.11.1966 г.
  • Йезуитски манастирски комплекс:
    • Енорийска църква „Св. Троица“, 1696 – 1709 г., XX век, рег № 266 от 11.11.1966 г.
    • Манастирска част, обхващаща сградата на епископска курия, 1696 – 1747 г., XX век, рег. № 271 от 11.11.1966 г.
    • Камбанария-порта, 1885 – 1887 г., рег № 274 от 11.11.1966 г.
    • Сградата на духовната семинария, бивш колеж, 1747 – 70 г., XX век, рег. № 272 от 11.11.1966 г.
    • Стопанска сграда, втората половина на XVIII век, рег. № 273 от 11.11.1966 г.
  • Параклис, край пътя за Клушувка и Минчево, началото на XIX век, рег. № 299 от 25.11.1966 г.
  • Еврейско гробище, XVI век, рег. № A – 121 от 18.11.2004 г.
  1. ((pl)) Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2017 r. Warszawa, Główny Urząd Statysticzny, 2017. с. 125.
  2. ((pl)) Bank Danych Lokalnych. Bdl.stat.gov.pl. Посетен на 21 януари 2018 г.; ((pl)) Sulimierski, Filip и др. Słownik geograficzny Królewstwa Polskiego i innych krajów słowiańskich, Tom II. Warszawa, Wieku, 1881. с. 149 – 150. Посетен на 21 януари 2018 г.; ((pl)) Powierzchnia i ludność w przekroju terytorialnym w 2017 r. Warszawa, Główny Urząd Statysticzny, 2017. с. 125.
  3. ((pl)) Wykaz zabytków nieruchomych wpisanych do rejestru zabytków – stan na 31 grudnia 2017 r. – woj. podlaskie. Nid.pl, 2017. с. 57. Посетен на 21 януари 2018 г.