Дрезденска награда за мир
Дрезденската награда е международна награда за мир, присъждана ежегодно около 13 февруари, когато се отбелязва годишнината от разрушаването на Дрезден.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Наградата е учредена през 2009 г. от асоциацията „Приятели на Дрезден Германия“, основана в Дрезден – филиал на американската асоциация за подкрепа Friends of Dresden Inc. в Ню Йорк, основана от Гюнтер Блобел. С нея се отличават личности с особени постижения в борбата с конфликтите, насилието и ескалацията.
Наградата в размер на 10 хил. евро се дарява от „Фондация Клаус Чира“, а освен нея носителите ѝ получават бронзова статуетка с височина приблизително 30 cm, проектирана от Констсанце Файнт Айснер по модел на фигурата Ernst от фонтана на Моцарт в Дрезден. Върху скулптурата могат да се разпознаят и пораженията от войната, нанесени на оригиналната фигура, изложена в Дрезденския лапидариум.
В допълнение към основното ѝ предназначение според организаторите наградата има за цел да противодейства на присвояването на паметния ден на Дрезден от десни екстремисти.[1]
Първата церемония по връчването на наградата през 2010 г. е отложена с един ден от съображения за сигурност по искане на саксонското министерство на вътрешните работи и се провежда на церемония в операта „Земпер“. През следващите години носителите на наградата Даниел Баренбойм и Джеймс Нахтуей също са почетени в „Земпер“.
Носители
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Личност | Панегирист | Основание за присъждане на наградата | Изображение | |
|---|---|---|---|---|---|
| 2010 |  Михаил Горбачов,бивш президент на Съветския съюз |
Герхарт Баум | за постиженията му „в областта на предотвратяването на конфликтите и насилието“ и по-специално за ангажимента му към ядреното разоръжаване. С инициативата си за едностранно демонтиране на ракетите със среден обсег Горбачов даде знак за края на надпреварата в ядреното въоръжаване и направи „един от най-значимите приноси за предотвратяване на насилието през последните десетилетия“.[2] | 
| |
| 2011 |    Даниел Баренбойм, диригент и пианист
|
Рихард фон Вайцзекер | за развитието на оркестъра West-Eastern Divan Orchestra, в който участват музиканти с египетски, ирански, израелски, йордански, ливански, палестински, сирийски и испаноезичен произход. | 
| |
| 2012 |  Джеймс Нахтуай, военен фотограф
|
Вим Вендерс | за неговите „снимки, които никога не се забравят. И той прави това като моралист, като човек, който не само се надява, но и вярва, че снимките му могат да доведат до промяна в мисленето.“[3] | 
| |
| 2013 | Станислав Петров, бивш офицер от съветската армия
|
Клаус Клебер | „В нощта на 25 срещу 26 септември 1983 г. Станислав Петров възпира започването на трета световна война и политиците, които можеха или вероятно щяха да решат друго. Един инженер на служба в Съветската армия, който се изправи пред отговорност, която не би могла да бъде по-голяма - отговорност за оцеляването на човечеството. Той я изпълни, защото взе решението си не като техник, не като офицер, а като човек.“[4] | 
| |
| 2014 |  Емануел Джал, судански музикант и бивш дете войник
|
Фату Бенсуда | за неговата музикална и политическа ангажираност срещу военното насилие над деца в Африка | 
| |
| 2015 |  Едуард, херцог на Кент, член на британското кралско семейство
|
Курт Биденкопф | за приноса му за помирението между Великобритания и Германия.[5] | 
| |
| 2016 | Даниел Елсберг
|
Якоб Аугщайн | като „родоначалник на разобличителите“. Той вдъхновява другите със своята смелост. | .JPG)
| |
| 2017 |  Доменико Лукано, кмет на град Риаче
|
Мартин Рот | за приемането и интегрирането на 550 бежанци в село Риаче, в което живеят 1800 души. | .jpg)
| |
| 2018 | Томи Смит, олимпийски шампион и борец за граждански права
|
Гюнтер Валраф | „Жестът на атлетите Томи Смит и Джон Карлос на подиума на Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. е една от най-впечатляващите публични демонстрации срещу расовата дискриминация през миналия век. Мълчалив протест, който се превърна в част от историята на гражданската смелост. Тогавашният олимпийски шампион Томи Смит се превръща в модел за подражание на политически ангажирания спортист. 50 години по-късно расизмът все още съществува. За съжаление темата е загубила малко от своята актуалност. А жестът е останал такъв, какъвто е бил тогава: смел и силен.“ Гюнтер Блобел, съинициатор на Дрезденската награда[6] | .jpg)
| |
| 2019 |  Фан Тхи Ким Фук, жертва на войната във Виетнам[7]
|
Джеймс Нахтуай | „Активистката за мир е удостоена с наградата за работата си за помирение. Тя последователно отхвърля омразата, посланик на добра воля е на ЮНЕСКО и е създала фондация за деца, засегнати от войната.“ | ||
| 2020 |  Музун Алмелехан, сирийска активистка в областта на образованието и специална пратеничка на УНИЦЕФ[8]
|
Фан Тхи Ким Фук | Тя „е смятана за един от най-силните и влиятелни гласове в борбата за образование на децата в кризисните райони. Започва работата си на 14-годишна възраст в йордански бежански лагер, където е избягала от Сирия със семейството си. За много от бежанците участието в образователни програми не е било най-висок приоритет предвид безнадеждността в лагера. Но Музун обикаля от палатка на палатка и убеждава и родители, и деца колко важно е училището.“[9] | .jpg)
| |
| 2021 |  Кристина Марин Кампос, лекар[10]
|
Герхарт Баум | „Испанският лекар [...] получава Дрезденската награда от името на медицинския персонал по целия свят, който е свършил и продължава да върши изключителна работа по време на кризата с короната. [...] За да облекчи самотата на пациентите с КОВИД, изолирани в интензивните отделения, Кристина Марин Кампос призова испанското население да пише на болните. Още през първия ден бяха получени 35 000 писма.“ | ||
| 2022 |  Роджър Кокс, адвокат, който представлява ищците срещу Royal Dutch Shell[11]
|
Хелена Маршал[12] | |||
| 2023 | Даниел Либескинд, архитект[13]
|
Марион Акерман[14] | „Когато всичко изглежда приключило - война, геноцид, терористична атака - това, което остава, е споменът" [...] "А начинът, по който си спомняме, може да определи дали всичко това ще се повтори. Нуждаем се от места за възпоменание и напомняне. И те трябва да са като тези, проектирани от Даниел Либескинд: да не могат да бъдат пропуснати.“ | 
|
|
| 2024 | Алексей Навални (посмъртно), руски дисидент[15]
|
.jpg)
|
През 2023 г. за първи път е присъдена почетна награда от „Приятелите на Дрезден“. Неин носител е Герхарт Баум, отличен за „посвещението си на човешките права и мира през целия си живот“. Кметът на Дрезден Дирк Хилберт произнася хвалебствена реч.
Алексей Навални е обявен за носителят на Дрезденската награда за мир за 2024 г. на 4 април 2024 г. – месец и половина след смъртта му в наказателна колония в арктическата Ямало-ненецка област. Церемонията по връчването на наградата е насрочена за 12 май в Дрезденския държавен драматичен театър (Staatsschauspiel Dresden). Вдовицата на политика, Юлия Навалная, е поканена да получи наградата от негово име.[16]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2024-03-09 в Wayback Machine. на „Приятели на Дрезден“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dresdner Friedenspreis wird erstmals 2010 verliehen. 12. Februar 2009, 2:36 PM GMT (aufgerufen am 15. Februar 2010 via LexisNexis Wirtschaft)
- ↑ Michail Gorbatschow mit dem Dresden-Preis ausgezeichnet. 14. Februar 2010, 3:28 PM GMT (aufgerufen am 15. Februar 2010 via LexisNexis Wirtschaft)
- ↑ Kriegsfotograf James Nachtwey erhält den Dresdner Friedenspreis bei abendblatt.de, 11. Februar 2012 (abgerufen am 13. Februar 2012).
- ↑ Atomkriegsverhinderer erhält Friedenspreis // Архивиран от оригинала на 2013-01-28. Посетен на 2024-04-04. (abgerufen am 17. November 2012).
- ↑ Dresden-Preis für Prinz Edward: Preisträger aus guten Gründen, Süddeutsche Zeitung vom 14. Februar 2015, abgerufen am 14. Februar 2015.
- ↑ http://dresdner-friedenspreis.de/wp-content/uploads/Pressemitteilung.zip Архив на оригинала от 2024-04-04 в Wayback Machine., abgerufen am 18. Februar 2018
- ↑ Tschira Stiftung ermöglicht zum zehnten Mal internationalen Friedenspreis|abruf=2019-01-24
- ↑ Internationaler Friedenspreis Dresden-Preis. Abgerufen am 9. Februar 2020
- ↑ Syrische Bildungsaktivistin und Kinderorchester aus Prohlis erhalten "Dresden-Preis". Abgerufen am 9. Februar 2020.
- ↑ Verleihung des Internationalen Friedenspreises »Dresden-Preis«. Abgerufen am 15. Juni 2021.
- ↑ Preisträger 2022. Abgerufen am 19. Februar 2023.
- ↑ Birgit Grimm: Architekt Daniel Libeskind mit "Dresden-Preis" geehrt. In: Sächsische Zeitung. 2023-02-19 (kostenpflichtig online).
- ↑ Den Internationalen Friedenspreis „Dresden Preis“ 2023 bekommt Daniel Libeskind. Friends of Dresden Deutschland e.V., abgerufen am 20. Februar 2023.
- ↑ Birgit Grimm: Architekt Daniel Libeskind mit "Dresden-Preis" geehrt. In: Sächsische Zeitung. 2023-02-19 (kostenpflichtig online).
- ↑ https://www.t-online.de/region/dresden/id_100378146/dresden-friedenspreis-geht-an-alexej-nawalny-wer-den-preis-entgegennimmt.html abgerufen am 4. April 2024
- ↑ DPA. Dresden Peace Prize to be awarded to late Russian dissident Navalny // Yahoo. 2024-04-04. Посетен на 2024-04-04.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dresden-Preis в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |