Драшковичи
Драшковичи (на хърватски: Draškovići) e аристократичен хърватски род, чиито представители през XVI-XVIII в. заемат висши светски и църковни дължности и се прославят на бойното поле[1].
За първи път родът се споменава в края на XV в. Три документа на глаголица от края на XV и началото на XVI в. отбелязват, че Драшковичи владеят земите в Лика и околностите на Книн и изреждат имената на 35 представители на този род[2]. Документите днес се съхраняват сред националните архиви на Унгария в Будапеща. За родоначалник на фамилията се приема Бартол от Книн или Бартол Книнянин (Bartol Kninjanin), който пред заплахата от османското нашествие напуска Книн и се преселва в долината на река Купа. През 1569 г. на рода му е дарен замъкът Тракошчан в Хърватско Загорие, който се превръща във фамилна резиденция, а те самите започват да се наричат Драшковичи Тракошчански по името на имението. Другото известно имение на Драшковичи е замъкът Кленовник, най-големият днес хърватски замък в едноименния град във Вараждинска жупания, който те купуват от унгарския крал в края на XVII в., но два века по-късно го продават на австрийския министър на финансите, барон Брук, за да си набавят нужната сума за реставрацията на Тракошчан[3].
Драшковичи обитават своя фамилен замък Тракошчан до Втората световна война. През 1944 г. последният владетел на замъка напуска Хърватия и емигрира в Австрия[4]. Замъкът в наши дни е музей и се нарежда сред най-посещаваните туристически забележителности в северната част на страната. А потомците на рода Драшковичи са пръснати в ралични държави в Европа и в САЩ. Един от тях, Карл Драшкович, след 1991 г., когато Хърватия обявява своята независимост, се завръща в страната заедно със семейството си, откупува някогашното родово имение в село Велики Буковец близо до Лудбрег във Вараждинска жупания и основава там земеделско предприятие под името „Agroludbreg“.
По-известни представители на Драшковичи
[редактиране | редактиране на кода]
Един от синовете на Бартол Книнянин, Юрай Драшкович (1525–1585), е ръкоположен за архиепископ на Печ и Загреб, а в края на живота си получава най-висшия духовен сан в католическата църква - кардинал. Наред с църковните титли той е удостоен и със светски - от 1567 г. е барон, а между 1567 и 1575 г. е бан на Хърватия.
Другият, по-млад син на Бартол Книнянин, Иван I Драшкович, е един от командващите войската на Миклош Зрини, героя от битката при Сигетвар от 1566 г. срещу османците.
Иван II Драшкович, племенник на Юрай и Иван I, е бан на Хърватия от 1595 до 1608 г. и също се прославя в сраженията срещу турците.
На свой ред неговият син Иван III Драшкович (1603–1648) е бан между 1640 и 1648 г. и спомага много за укрепването на т.нар. военна граница. Той е много добре образован за времето си, следва философия в Грац и право в Болоня.
Друг виден по-късен представител на фамилията е Янко Драшкович (1770—1856), един от водачите на илирийското движение и на хърватското национално възраждане. Неговият „Трактат“ (Disertacija), публикуван през 1832 г. в Карловац на щокавски диалект се превръща в политическа, икономическа и културна програма на илиризма.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Draskovic family
- ↑ Draskovic family
- ↑ Mladen Obad Šćitaroci, Dvorci i perivoji Hrvatskog zagorja, Zagreb 1993
- ↑ The history of the castle Trakošćan, архив на оригинала от 19 април 2018, https://web.archive.org/web/20180419162448/http://www.trakoscan.hr/history.html, посетен на 26 май 2018