Драгоман Тишинов
Облик
Драгоман Тишинов | |
български журналист | |
От дясно наляво Георги Тишинов, жена му Султана, майка му София, брат му Антон (чиновник) и децата му Иван (вляво), Стефка (вдясно) и Драгоман (в средата, 1888 — 1915). Бяла Слатина, около 1900 - 1901 г. Фото Анастас Белковски | |
Роден | Драгоман Георгиев Тишинов
12 септември 1887 г.
|
---|---|
Починал | 1915 г.
|
Псевдоним | Драгомио Тичино Дон Жуан Marquis von Drag |
Семейство | |
Баща | Георги Тишинов |
Драгоман Георгиев Тишинов е български публицист и писател. Пише под псевдонимите Драгомио Тичино, Дон Жуан и Marquis von Drag.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тишинов е роден на 12 септември 1887 година в Цариброд в семейството на кукушанина Георги Тишинов.[1] Занимава се с литература и издава проза и поезия. Става най-дейният сътрудник на сатиричното списание „Остен“, като от брой 6 поема редактирането му в 1910 година.[2] Тишинов публикува много произведения в стил хумористика, лирика, художествена проза и други.[3] Публикува поезия в списание „Факел“ наред с други видни български поети.[4]
Умира в 1915 година.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Тичини, Д. - Драгомио Тичини. На разсветъ София, п-ца „Независима България“, 1912.8°. стр. 48.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Периодика и литература. Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористини издания (1902 - 1910), том 3, Издателство на Българската академия на науките, София, 1985, стр. 766.
- ↑ Богданов, Иван. Българска литературна периодика: приносът на периодичния печат в развитието на българската литература, 1878-1944. Литературен форум, 1995. с. 95.
- ↑ Богданов, Иван. Българска литературна периодика: приносът на периодичния печат в развитието на българската литература, 1878-1944. Литературен форум, 1995. с. 95, 105.
- ↑ Периодика и литература: Поредица от изследвания за литературата в българския периодичен печат. Литературни списания и вестници, смесени списания, хумористични издания (1911-1917), том 4, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, стр. 253.