Драган Великич
| Драган Великич | |
 Драган Великич, Панаир на книгата в Белград, 2010 | |
| Роден | 3 юли 1953 г. |
|---|---|
| Националност |  Сърбия |
| Жанр | разказ, есе, роман |
| Известни творби | „Руският прозорец“ (2007) |
| Награди | „Милош Църнянски“ (1988) НИН-ова награда (2007, 2015) Mitteleuropa Preis (2008) „Меша Селимович“ (2009) |
| Драган Великич в Общомедия | |
Драган Великич (на сръбски: Драган Великић) е сръбски писател и дипломат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Белград на 3 юли 1953 г.[1]. Израства в Пула. Завършва световна литература във Филологическия факултет на Белградския университет. От 1994 до 1999 година е редактор в Радио Б92. През годините има свои колонки в списание „НИН“ и вестниците „Време“, „Данас“ и „Репортер“. През юни 2005 година е изпратен като посланик на Сърбия и Черна гора във Виена, а след обявяването на независимостта на Черна гора през май 2006 година продължава да изпълнява функцията си на посланик, но вече само на Сърбия (до 2013 г.).
Автори е на романите „Via Pula“ (1988), „Астраган“ (1991), „Хамсин 51“ (1993), „Северната стена“ (1995), „Площадът на Данте“ (1997), „Случаят Бремен“ (2001), „Досието Домашевски“ (2003), „Руският прозорец“ (2007); на сборници с разкази и есета. Шест пъти е номиниран за най-престижната сръбска литературна награда – НИН-овата, а през 2007 и 2015 г. е и неин носител.
Книгите му са преведени на повече от десет европейски езика. Присъства в сръбски и чуждестранни антологии с проза.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда „Милош Църнянски“ за романа „Via pula“ (1988)
- Стипендия на Фонд „Борислав Пекич“ за романа „Северната стена“
- НИН-ова награда за романа „Руски прозорец“ (2007)[2]
- Mitteleuropa Preis (2008) за романа „Руски прозорец“
- Награда „Меша Селимович“ за романа „Руски прозорец“ (2009)[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]На български
[редактиране | редактиране на кода]- Руският прозорец. Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. София: Агата А, 2010, 380 с.
- За писателите и градовете. Превод от сръбски Мария-Йоанна Стоядинович. София: Агата А, 2013, 188 с.[4][5][6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Драган Великић – интервју“, в. „Политика“, 1 септември 2013. ((sr))
- ↑ Драгану Великићу Нинова награда за роман године ((sr))
- ↑ Награда Меша Селимовић Драгану Великићу[неработеща препратка]. ((sr))
- ↑ Оля Стоянова, „За писателите и личните складове с истории“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 7 януари 2014 г.
- ↑ Петко Тодоров, „Балканите са голямо сметище“, рец. в e-vestnik, 18 февруари 2014 г.
- ↑ Ангел Игов, „За писателите и градовете“, рец. в Sofia Live, 20 февруари 2014 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((sr)) Интервју са Драганом Великићем: Писац се не рађа, он настаје, danas.rs, 26. januara 2008
- Драган Великич, „Съвети към младия писател за следващата война“, превод от сръбски Жела Георгиева, в. „Литературен вестник“, бр. 16, 25 април 2001 г.
- „Драган Великич – живеене помежду“, интервю на Митко Новков, в. „Култура“, бр. 6 (2624), 18 февруари 2011 г.
- „Да намаляваш стереотипите“, интервю на Марин Бодаков, в. „Култура“, бр. 5 (2754), 7 февруари 2014 г.
|
