Дравидски езици
| Дравидски езици | |
 Географско разпространение на дравидските езици | |
| Разпространение | Индия, Шри Ланка, Пакистан |
|---|---|
| Говорени от | 200 000 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Дравидски езици в Общомедия | |
Дравидските езици представляват самостоятелно езиково семейство, включващо до 85 езика, които се говорят от около 200 000 000 души в Южна Индия, Шри Ланка и Пакистан. Четири са езиците с най-голям брой говорещи – тамилски, телугу , каннада (канарски) и малаялам. Дравидските езици са аглутинативни.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Дравидските езици се делят на четири групи – южни (тамилски, малаялам, каннада, тода, курумба, ирула, тулу и др.), централно-южни (телугу, куи, гонди и др.), централни (колами, найкри, гадаба, парджи и др.) и северни (курух, малто, брахуи).[1]
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Всеки от четирите основни езика има своя собствена писменост, която е видоизменена форма на староиндийското сричково писмо брахми. Най-старите надписи на тамилски език са от 5 век.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Krishnamurti, B. The Dravidian Languages. Cambridge University Press, 2003, 19-20
