Дона Бояджиева
| Дона Бояджиева | |
| български скулптор | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 18 септември 1975 г. (на 64 г.)
|
| Националност |  България |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | Иван Лазаров |
| Направление | скулптура |
| Награди | „Кирил и Методий“ |
Дона Колева Бояджиева[1] е български скулптор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 23 април 1911 година в Стара Загора. През 1937 година завършва Художествената академия в София, в класа по „Скулптура“ на Иван Лазаров.[1]
Изявява се в скулптурната композиция и портрета. Нейни по-известни творби са:
- „Глава на артиста Ст. Киров“ (1935);
- „Глава на Т. Павлов“ (1936);
- „Кооператорка“ (1946);
- „Бюст на академик Державин“ (1947);
- „Глава на селянче“ (1953);
- „Българо-съветска дружба“ (1960);
- „Бунтът на жените 1918“ (1963);
- „Бюст на партизанка“ (1967);
- „Майка“ (1968);
- „Майчина ласка“ (1969);
- „Селска девойка“ (1973).[1]
Нейно дело е „Паметник на загиналите партизани“ в Пещера, издигнат през 1953 година. Нейни скулптури са притежание на Националната художествена галерия и закрития Музей на българо-съветската дружба[1], чиято колекция е предадена на Националния исторически музей.
През 1962 година е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – I степен.[1]
Умира на 18 септември 1975 година.[1]