Доналд Уиникът
| Доналд Уиникът Donald Woods Winnicott | |
| английски педиатър и психоаналитик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Лондон, Англия |
| Националност |  Великобритания |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Учил при | Мелани Клайн, Джеймс Стрейчи, Джоан Ривиер |
| Работил в | болница Падингтън Грийн |
| Известен с | преходен обект, истинска и лъжлива същност |
| Доналд Уиникът в Общомедия | |
Доналд Удс Уиникът (на английски: Donald Woods Winnicott) е известен английски лекар-педиатър и психоаналитик, който е особено влиятелен в областта на теория на обектните отношения. Известен е и с идеята си за преходен обект и истинската и лъжлива същност. Думата му и авторитетът му са такива, че името му се споменава заедно с това на Фройд.
Той е водещ член на Независимата група на Британското психоаналитично общество и е бил близък сътрудник на Марион Милнър.[1] Написва няколко книги, включително „Игра и реалност“[2] и над 200 публикации.[3]
Уиникът започва професионалната си кариера като педиатър в детска болница. В средата на 30-те години на миналия век той се посвещава на детската психиатрия и проблемите във взаимоотношенията между бебето и майката.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 април 1896 година в Плимут, графство Девън, Англия, в семейството на сър Джон Фредерик Уиникът – търговец, който получава титлата си през 1924 година след като два пъти става кмет на Плимут[4] и неговата жена Елизабет Марта (Удс) Уиникът.
Семейството живее щастливо, но зад фасадата Уиникът се вижда като потискан от майка си, която е склонна към депресия, както и от двете си сестри и бавачката.[1] Той говори за '"ранните си детски преживявания в опита си да оправи „живота си“ чрез поддържането на живота на майка си".[5] Влиянието на баща му е на свободомислещ предприемач, който окуражава творчеството на сина си.
Уиникът описва себе си като тревожен юноша, реагиращ срещу самоограничената си „доброта“, придобита от опита да успокои мрачните настроения на майка си.[6] Тези семена на самоосъзнатост стават основата на интереса му в работата с проблемни млади хора.
Професионално развитие
[редактиране | редактиране на кода]Завършва медицина през 1920 година, а през 1923 става лекар в детската болница Падингтън Грийн в Лондон, където работи 40 години. Същата година се жени за Алис Тайлър. Отново през 1923 година започва десетгодишна психоанализа с Джеймс Стрейчи, а през 1927 и обучение като кандидат за психоаналитик. През 1936 година започва втора анализа с Джоан Ривиер.
Известността на Уиникът расте по време на Спорните дискусии в Британското психоаналитично общество по време на Втората световна война. Тогава се основават три отделни групи: Аннафройдисти, Клайнианци и Средна група, по-късно наречена Независима група. Към последната принадлежи и Уиникът заедно с Роналд Фейърбърн, Майкъл Балинт, Масуд Хан, Джон Боулби, Марион Милнър и Маргарет Литъл.
Уиникът е обучаван от Мелани Клайн, но остава независим в мисленето по време на кариерата си, допринасяйки с оригинални идеи, които поставят ударение на важността на играта в психологическото развитие.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Игра и реалност“, Изд. Лик, София, 1999, ISBN 954-607-241-9
- „Детето, семейството и вътрешния свят“, Изд. Лик, София, 2001
- „От педиатрия към психоанализа“, Център за психосоциална подкрепа, 2008
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Rodman, F. Robert. Winnicott: Life and work. Perseus, 2003. ISBN 0738203971.
- ↑ D. W. Winnicott, Playing and Reality (Penguin 1971)
- ↑ Shapiro, Edward R. Images in Psychiatry: Donald W. Winnicott, 1896 – 1971 // Американски журнал по психиатрия 155 (3). Американска психиатрична асоциация, март 1998. с. 421. Посетен на 19 март 2010.
- ↑ Sir John Frederick Winnicott, Encyclopaedia of Plymouth History, Посетен на 29 април 2009.
- ↑ Rosalind Minsky, Psychoanalysis and Gender (1996) p. 134
- ↑ Roazen, Paul. The Historiography of Psychoanalysis. Transaction, 2001. ISBN 0765800195.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) The Winnicott Foundation, London[неработеща препратка]
- ((en)) The Squiggle Foundation, London Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine.
- ((en)) Winnicott.net Архив на оригинала от 2018-03-18 в Wayback Machine.
- ((en)) D.W. Winnicott
|
