Як

	Як
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Кухороги (Bovidae)
род:	Говеда (Bos)
вид:	Як (B. grunniens)
	Научно наименование
	Bos grunniens Linnaeus, 1766
	Як в Общомедия
	[ редактиране ]

Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.

От края на XX век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 година в страната има около 17 екземпляра.^[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство „Витиня“).^[2]

Физически характеристики

Мъжки
- Маса – около 1200 кг до 1500 кг.
- Височина на холката – 2 м.
- Дължина на тялото – около 3,3 м.
- Рога – 60 см.
Женските са като цяло по-дребни.

Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.

Разпространение

Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Начин на живот и хранене

Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.

Размножаване

Бременността на яка трае 258 дни.

През юни женската ражда едно малко което ще остане с нея една година.

Допълнителни сведения

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски дзо или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.

Бележки

↑ Горско стопанство (PDF) // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.^{[неработеща препратка]}
↑ БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.

[1] Горско стопанство (PDF) // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.^{[неработеща препратка]}

[2] БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.

[1]

[2]