Дойчин Захов
| Дойчин Захов | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Дойчин Филимонов Захов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Захов е роден в 1876 година[2] в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, днес Разлог, България. Влиза във ВМОРО. В 1902 година от Румъния пристига в София и там се присъединява към четата на войводата Йордан Пиперката от 25 души, с която заминава за Прилепско, където четата води голямо сражение, в което загиват трима четници. През есента на 1902 година се оттеглят в Свободна България. През 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание заминава с Благой Максимов в село Годлево, откъдето се присъединява към четата на генерал Иван Цончев. Част е от отряда групата от 12 души, които при нападението на Мехомия взривяват афузовата къща. След нападението се оттеглят към Пирин и се присъединяват към четата на Дончо войвода, а по-късно заминават за България.[1]
На 8 април 1943 година, като жител на Разлог, подава молба за българска народна пенсия. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 140.
- ↑ Към 8 април 1943 година е на 67 години.
