Направо към съдържанието

Договор от Фонтенбло (1814 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наполеон подписва своята абдикация във Фонтенбло, 11 април 1814 г., от Франсоа Бушо и Гаетано Фери (1843 г.)

Договорът от Фонтенбло е съглашение, подписано във Фонтенбло, Франция, на 11 април 1814 между Наполеон Бонапарт и представители на Австрия, Русия и Прусия. Договорът е подписан в Париж на 11 април от пълномощници на страните и ратифициран от Наполеон на 13 април. С този договор приключва управлението на Наполеон като френски император и той заминава в изгнание на Елба.

Френската империя в навечерието на абдикацията на Наполеон

Във войната на Шестата коалиция (1812 – 1814) обединените срещу Франция Австрия, Прусия, Русия, Швеция, Обединеното кралство и редица германски държави прогонват Наполеон от Германия през 1813 г. През 1814 г., докато Обединеното кралство, Испания и Португалия нахлуват във Франция през Пиренеите; Русия, Австрия и техните съюзници нахлуват във Франция през Рейн и след битка при Париж влизат в преговори с членове на френското правителство за абдикацията на Наполеон.

На 31 март коалицията отправя декларация към френската нация, в която потвърждава желанието си за отстраняването на Наполеон и неговото семейство от властта; че уважава целостта на Франция и че ще признае конституция на френската нация, като приканва сената (Sénat conservateur) да назначи временно правителство, за да приеме такава конституция

На 1 април руският император Александър I се обръща лично към френския сенат и излага подобни условия, както в декларацията от предишния ден. Като жест на добра воля той обявява, че 150 000 френски военнопленници, държани от руснаците след френското нахлуване в Русия две години по-рано, ще бъдат освободени незабавно. На следващия ден Сенатът се съгласява с условията на Коалицията и приема резолюция за сваляне на Наполеон. Той приема постановление от 5 април, което оправдава действията им и завършва така:

... сенатът обявява и постановява следното: 1. Наполеон Бонапарт е свален от трона и правото на наследяване в семейството му е премахнато. 2. Френският народ и армия са освободени от клетвата си за вярност към него. 3. Настоящият указ да се предаде на департаментите и армиите и незабавно да се разгласи във всички квартали на столицата.

На 3 април 1814 г. Наполеон, който е в двореца Фонтенбло, научава, че френският сенат го е детронирал. Тъй като коалиционните сили са оповестили публично, че войната им е с Наполеон, а не с френския народ, императорът опитва да абдикира в полза на сина си, с регент императрица Мария-Луиза, а той самият е готов да напусне Франция. Това негово решение за абдикация под условие обаче е отхвърлено и той приема безусловната абдикация.

През следващите няколко дни, с края на управлението на Наполеон над Франция, пълномощниците съставят и подписват официалния договор в Париж на 11 април и той е ратифициран от Наполеон на 13 април.

Стаята във Фонтенбло, където е подписан Договорът

Споразумението съдържа общо 21 члена. Най-важните клаузи постановяват, че Наполеон е лишен от правомощията си на владетел на Френската империя. Въпреки това и на него, и на Мария-Луиза е разрешено да запазят титлите император и императрица. Освен това на всички наследници на Наполеон и членове на семейството е забранено да имат някаква власт във Франция.

Договорът установява остров Елба като отделно княжество, под управлението на Наполеон. Суверенитетът и знамето на Елба са гарантирани от чуждите сили в споразумението, но само на Франция е позволено да администрира острова.

В друга част на споразумението херцогство Парма, херцогство Пиаченца и херцогство Гуастала са отстъпени на императрица Мария-Луиза. Освен това, пряк мъжки потомък на императрица Мария-Луиза ще получи титлата принц на Парма, Пиаченца и Гуастала. В други части на договора годишният доход на императрица Жозефина е намален на 1 000 000 франка, а Наполеон е длъжен да предаде всичките си имоти във Франция и всички скъпоценности на френската корона. Позволено му е да вземе със себе си 400 души, които да му служат като лична охрана.

Подписалите са Коленкур, херцог на Виченца, маршал Макдоналд, херцог на Тарент, маршал Ней, херцог на Елхинген, принц Метерних, граф Неселроде и барон Харденберг.

Британска опозиция

[редактиране | редактиране на кода]
„Възходът и падението на Наполеон“, карикатура, нарисувана от Йохан Михаел Волц след Договора от Фонтенбло; в долната част се вижда карта на Елба.

Британската позиция е, че френската нация е в състояние на бунт и че Наполеон е узурпирал властта. Виконт Castlereagh заявява, че няма да подпише от името на краля на Обединеното кралство, защото така ще признае легитимността на Наполеон като император на французите. Заточаването му на остров, над който той има суверенитет, само на късо разстояние от Франция и Италия, в двете от които има силни якобински фракции, лесно може да доведе до по-нататъшен конфликт.[1]

Кражба на документа

[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. двама американци, бившият професор по история Джон Уилям Рууни (тогава на 74 години) и Маршал Лорънс Пиърс (тогава на 44 години), са обвинени от френски съд за кражба на копие от Договора от Фонтенбло от Френския национален архив между 1974 г. 1988 г. Кражбата излиза наяве през 1996 г., когато куратор на Френския национален архив открива, че Пиърс е пуснал документа за продажба в Сотбис. Руни и Пиърс се признават за виновни в Съединените щати и са глобени (1000 долара за Рууни и 10 000 долара за Пиърс). Те обаче не са екстрадирани във Франция, за да бъдат съдени. Копието на договора и редица други документи (включително писма от френския крал Луи XVIII), които са преглеждани във Френския национален архив от Руни и Пиърс, са върнати на Франция от Съединените щати през 2002 г.[2]

  • Договор от Шомон (1814 г.) – отхвърлено прекратяване на огъня, предложено от Шестата коалиция
  • Парижки договор (1814) – мирен договор в края на края на войните на Шестата коалиция
  • Конвенция от Сен Клауд (1815) – предаването на Париж в края на кампанията при Ватерло
  • Парижки договор (1815 г.) – мирен договор след кампанията на Ватерло
  1. John Abbott The Life of Napoleon Bonaparte, Kessinger Publishing, 2005, ISBN 978-1-4179-7063-6 p. 481
  2. Paris to try US citizens 24 November 2005 Архив на оригинала от 14 декември 2007 в Wayback Machine.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Treaty of Fontainebleau (1814) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​