Направо към съдържанието

Правдино

(пренасочване от Доврукли)
Правдино
България
42.4195° с. ш. 26.9291° и. д.
Правдино
Област Ямбол
42.4195° с. ш. 26.9291° и. д.
Правдино
Общи данни
Население70 души[1] (15 март 2024 г.)
2,9 души/km²
Землище24,272 km²
Надм. височина133 m
Пощ. код8695
Тел. код04753
МПС кодУ
ЕКАТТЕ58003
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Стралджа
Атанас Киров
(Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Правдино в Общомедия

Правдино е село в Югоизточна България. То се намира в община Стралджа, област Ямбол.

Селото е свързано с асфалтов път със село Първенец и с черни пътища със съседните села Зорница, Житосвят, Малина и Добриново.

На хълма Голямото Кале е съществувала римска крепост, от която и до днес се намират основи, включително на еднокорабна църква.[2]

В по-късни времена в района е минавал пътя за Цариград и в околните гори са се криели дружини на хайдути. Според местните легенди в района се е подвизавал Кара Кольо. През 1860 г. в селото се заселват голяма маса черкези, които се изселват през освобождението 1878 г. по силата на Берлинския договор. Старото му име е Доурукли (на Турски върх), или Доврукли. Преименувано е на Правдино през 1934 г.

По-голямата част от хората са православни християни, но има значително католическо присъствие. В селото има два храма

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има кметство и читалище. Кметът се назначава от общинската управа в гр. Стралджа. Особеното е в религиозен аспект, макар и малко по жители, селото разполага и с две църкви – православна и католическа

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православна и католическа църква. На 3 км източно от селото има минерален извор с лечебни качества. Ниските възвишения на юг и изток от селото – двете Калета (името е свързано с останките от римската крепост) и Бобата и течащата покрай тях река предават на селото чудесен изглед

Между с. Правдино и с. Малина се намира пещерата Каракольова дупка, носеща името на подвизаващия се в този район хайдутин Кара Кольо.

Традиционно съборът на селото се празнува на 7 ноември. В последните години това става в последната неделя преди тази дата.

  1. www.grao.bg
  2. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 48.