Направо към съдържанието

Доводите на разума

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Доводите на разума
Persuasion
Титулна страница на първия тираж
Титулна страница на първия тираж
Други именаВъздействие
АвторДжейн Остин
Създаване1817 г.
Англия, Великобритания
Първо издание1818 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоSir Walter Elliot, of Kellynch-hall, in Somersetshire, was a man who, for his own amusement, never took up any book but the Baronetage; there he found occupation for an idle hour, and consolation in a distressed one; there his faculties were roused into admiration and respect, by contemplating the limited remnant of the earliest patents;
КрайShe gloried in being a sailor’s wife, but she must pay the tax of quick alarm for belonging to that profession which is, if possible, more distinguished in its domestic virtues than in its national importance.
Доводите на разума в Общомедия

„Доводите на разума“ или „Въздействие“ (на английски: „Persuasion“) e последният завършен роман на английската писателка Джейн Остин, публикуван в един том с Абатството Нортангър малко след смъртта ѝ, през декември 1817 г., но датиран 1818 г. Заглавието е вероятно измислено от брата на Джейн, Хенри; самата авторка е използвала работното заглавие „Сем. Елиът“ (The Elliots).[1]

Романът проследява взаимоотношенията на Ан Елиът, дъщеря на английски ескуайър, и Фредерик Уентуърт, военноморски офицер, седем години след като Ан, под въздействие на обстоятелства, семейство и приятели, разваля годежа им.

Романът е считан за най-зрялата и умело написана творба на Остин.

На български език романът има два превода – „Въздействие“ (1992)[2] и „Доводите на разума“ (1996).[3]

Основни герои

[редактиране | редактиране на кода]

Имената на героите са взети от превода на Анна Елчинова (1996).[4]

  • Сър Уолтър Елиът – суетен и себичен баронет, ескуайър, вдовец, чието безделничество заплашва благосъстоянието на семейството.
  • Елизабет Елиът – най-възрастната дъщеря на сър Уолтър; привлекателна, но безотговорна и егоистична.
  • Ан Елиът – средната дъщеря на сър Уолтър и главната героиня на романа. Въпреки че е игнорирана от семейството си, тя е моралният му компас. Трезва, земна и отговорна, тя ръководи домакинството и се опитва да предотврати невъздържаното и необмислено поведение на сестрите и баща си. На 27-годишна възраст, шансовете ѝ за брак намаляват.
  • Мери Масгроув – най-малката дъщеря на сър Уолтър, женена за съседа Чарлз Масгроув. Разглезена и неудовлетворена, Мери често се възприема за жертва на обстоятелствата и на заобикалящите я.
  • Мистър Уилям Елиът – далечен братовчед и наследник на титлата на сър Уилям. Елизабет се надява да се ожени за него, но той е привлечен от Ан. Бракът му с една от сестрите ще подсигури претенциите върху титлата, докато евентуален втори брак на сър Уолтър (и раждане на мъжки наследник) ще я застраши.
  • Чарлз Масгроув – съпруг на Мери и зет на сем. Елиът. Наследник на имението Апъркрос. След като Ан му отказва, Чарлз се жени за Мери, но запазва топлото си отношение към Ан.
  • Лейди Ръсел – кръстница на Ан Елиът, приятелка на покойната лейди Елиът. Има огромно влияние върху Ан.
  • Капитан Фредерик Уентуърт – военноморски офицер, любим на Ан. Привлекателен, амбициозен и способен, натрупва състояние като капитан на кораб по време на Наполеоновите войни. След седемгодишно отсъствие от Англия се завръща с намерение да се задоми.
  • Адмирал Крофт – зет на капитан Фредерик Уентуърт. След пенсионирането си, наема Келинч Хол, имението на сем. Елиът.
  • София Крофт – съпруга на адмирал Крофт и сестра на Фредерик Уентърт.
  • Хенриета Масгроув – сестра на Чарлз Масгроув. На 20 години; сгодена за братовчед си Чарлз Хейтър.
  • Луиза Масгроув – втората и най-малка сестра на Чарлз Масгроув. На 19 години. Жизнерадостна, лекомислена и незряла. Уентуърт е привлечен от жизнеността и непоколебимостта на младостта ѝ, особено в съпоставка със зрелостта и разсъдливостта на Ан, която той приема за слабохарактерност.
  • Капитан Харвил – приятел на капитан Уентуърт, инвалид от войните; живее в Лайм със семейството си.
  • Капитан Джеймс Бенуик – приятел на Уентуърт и Харвил. Меланхоличен и затворен след скорошната смърт на годеницата си, за която не могъл да се ожени поради финансови причини.
  • Мисис Клей – бедна вдовица, дъщеря на адвоката на сър Елиът и приятелка на Елизабет. Привлекателна, приятна и комбинативна; опитва се да се ожени за сър Уолтър.
  • Мисис Смит – съученичка и приятелка на Ан Елиът, която живее в Бат.

Сюжет

[редактиране | редактиране на кода]

Внимание:  Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

„За бога, кой е този старец?“ илюстрация от Хю Томпсън.

Безделието и лекомислието са довели сър Уолтър Елиът до разорение. За да осигури издръжката си, на семейството се налага да отдаде имението си Келинч Хол в областта Съмърсет под наем и да се премести в по-евтино жилище в Бат. След дълги протести и претенции от страна на сър Уолтър и Елизабет, Келинч Хол е нает от адмирал Крофт и съпругата му. Седем години по-рано Ан е за кратко сгодена за шурея на адмирал Крофт, младия и перспективен военноморски офицер Фредерик Уентуърт. Предпазливата лейди Ръсел обаче успява да убеди Ан в ненадеждността на връзката им, тъй като бъдещето на младежа е неясно, а професията – рискова. Ан разваля годежа още преди да е официално обявен и никой освен младите и лейди Ръсел не знаят за него. Седем години по-късно Ан не оспорва разумността на доводите и решението си, но въпреки това съжалява за избора си, тъй като любовта ѝ към Фредерик не е стихнала. Междувременно той се издига в йерархията, става капитан и натрупва значителното състояние от 25 000 лири. С притеснение и вълнение Ан научава, че Фредерик се е завърнал в Англия и си търси жена.

Сър Уолтър и Елизабет заминават за Бат, придружени от мисис Клей. Ан планира да погостува на Мери, която е болна, преди да се присъедини към баща си и сестра си в Бат. Фредерик Уентуърт посещава сестра си и зет си и така се запознава със сем. Масгроув и отново среща Ан. Фредерик се държи студено и официално и отделя много по-голямо внимание на Хенриета и Луиза Масгроув. Въпреки че Хенриета е обещана на братовчед си Чарлз Хейтър, всички започват да открито да обсъждат коя сестра ще спечели сърцето на Фредерик. Ан стоически търпи тези дискусии и използва всяка възможност да избегне Фредерик.

Компанията заминава на екскурзия в курорта Лайм Реджис, където се запознават с приятелите на Фредерик, капитан Харвил и капитан Бенуик. По време на разходка по крайбрежната ивица, Луиза, флиртувайки с Уентуърт, пада, удря си главата и губи съзнание. Всички изпадат в паника, освен Ан, която оказва първа помощ и изпраща капитан Бенуик да търси лекар, тъй като той, за разлика от тях, познава града. Наблюдавайки решителните ѝ действия и присъствието ѝ на духа в този критичен момент, Уентуърт осъзнава, че чувствата му към нея въобще не са се променили и са все още силни. Непредпазливото му поведение е създало определени очаквания за брак у Луиза и семейството ѝ и той осъзнава, че е загубил Ан за втори път, но вече от собствената си глупост и гордост.

По съвпадение в Лайм е отседнал и мистър Елиът, низвергнат далечен племенник на сър Уолтър и наследник на титлата му. Въпреки че не са официално представени, мистър Елиът забелязва Ан. След като Луиза се възстановява и е върната при родителите ѝ, Ан се отправя за Бат. Там отново среща мистър Елиът, който търси сближаване с фамилията. Елизабет си мисли, че той се интересува от нея, докато всъщност мистър Елиът е привлечен от Ан и използва всяка възможност да покаже отношението си към нея. Ан е поласкана от неочакваното внимание и комплиментите му, но се съмнява в чистотата на характера му. Независимо от добрите му обноски и бързия му ум, тя е убедена, че той крие истинските си подбуди.

За нейна радост в Бат живее и бившата ѝ съученичка мисис Смит. От нея научава, че мистър Елиът е бил приятел на покойния мистър Смит и е спомогнал за неговото разоряване, след което го е изоставил. Затоплянето на отношенията със сър Уолтър е продиктувано от заплахата от раждането на наследник на титлата при евентуален брак на сър Уолтър с мисис Клей. Възхищението му от Ан е истинско, но бракът му с нея би допълнително подпомогнал каузата му. Така Ан се убеждава, че нейните подозрения за двойствеността на мистър Елиът са правилни.

Адмирал Крофт и съпругата му също посещават Бат и носят новината за годежа на Луиза. Сърцето на Ан е разбито, но скоро става ясно, че Луиза ще се жени за капитан Бенуик, с който се е сближила при възстановяването си. Фредерик също пристига в Бат, но се сблъсква със слуховете за предстоящия годеж на Ан с мистър Елиът. Адмиралът моли Фредерик да предаде на Ан, че Келинч Хол ще бъде освободен, в случай че новото семейство реши да се върне в него. За огромна радост на Фредерик, Ан отрича да е сгодена. Двамата все още са неспособни да признаят чувствата си един на друг; напротив, всеки смята, че другият е безвъзвратно загубен.

Сем. Масгроув идва в Бат да избира сватбени рокли за Луиза и Хенриета, която вече е официално сгодена за Чарлз Хейтър. С тях е и капитан Харвил. Ан и Харвил водят жива дискусия относно естеството на любовта на мъжете и жените, която дава надежда на Уентуърт. Той пише писмо на Ан, в което отново декларира любовта си към нея и я моли за ръката ѝ. Ан приема и този път няма противопоставяне нито от страна на семейството ѝ (за които богатството на Уентуърт е добре дошло), нито от страна на лейди Ръсел (която признава грешката си).

Край на разкриващата сюжета част.

Адаптации

[редактиране | редактиране на кода]

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Deirdre Le Faye (2003), Jane Austen: The World of Her Novels, p. 278.
  2. ↑ Остин, Д. Въздействие. Прев. от англ. Мария Ранкова. – София: Нар. култура, 1992 (Враца: Полипринт). – 179 с.
  3. ↑ Остин, Д. Доводите на разума. Прев. от англ. Анна Елчинова. – [София]: Мърлин Пъбликейшънс, 1996. – 204 с. ISBN 978-954-319-050-8
  4. ↑ Остин, Д. Доводите на разума. Прев. от англ. Анна Елчинова. – [София]: Мърлин Пъбликейшънс, 1996. – 204 с. ISBN 978-954-319-050-8

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Доводите_на_разума&oldid=12360007“.