Добролюб Пешин
Добролюб Пешин | |
български промишлен дизайнер | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Техника | |
Област | дизайн |
Добролюб Пешин в Общомедия |
Добролюб Михайлов Пешин е български промишлен дизайнер, сред основателите на промишления дизайн в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Добролюб Пешин е роден на 31 юли 1936 г. в Русе, в семейството на учители. През 1964 г. завършва Националната художествена академия – специалност „Декоративно-монументална живопис, стъклопис и мозайка“ при проф. Георги Богданов.
През същата година постъпва на работа в новосъздадения Център за промишлена естетика, художествено проектиране и конструиране. Отначало е дизайнер, а след това – Главен дизайнер в направление Електропромишленост. Специализира в Италия в дизайнерски бюра на Olivetti и IBM Italia.
През периода 1964 – 1990 г. работи в сферата на електрониката, изчислителната техника и приборостроенето. Ръководител е на екипа, създал дизайна на българските електронни калкулатори и касови апарати с марката „Елка“, на фамилията персонални компютри „Правец“, както и на изделия и комплекти от продукцията на СО ИЗОТ и СО „Микропроцесорни системи“, разработени съвместно с ЦИИТ, ИТКР и институти на БАН.
Дизайнер е на спектрофотометъра „Спектър 15 К“ – щатен апарат на орбиталната космическа станция „Салют-6“. (1978) От 1983 до 1989 г. е Главен директор на Централния институт за промишлена естетика.
През 1993 г. създава „Пешин дизайн“ – студио за индустриален дизайн със специализация в проектиране за сферите на високите технологии, електрониката, машиностроенето и обществената среда. За фирмите Orgtechnica, Datecs, Carat Electronics разработва дизайна на касови апарати, принтери, PinPAD устройства и др. с участието на сина си – дизайнера Михаил Пешин. Работи и по проекти за обзавеждане на градски пространства и офиси.
През 1974 г. е приет за член на Съюза на българските художници. Председател на Специализираната държавна комисия по дизайн за промишлеността към КК, СБХ и САБ. През периода 1988 – 1993 г. е Секретар по проблемите на дизайна и приложните изкуства и Главен секретар на СБХ.
Изложби и публикации
[редактиране | редактиране на кода]Участва в изложби и представяния на българския дизайн в София, Любляна, Москва, Вашингтон, Монтрьо, Амстердам, Прага и Будапеща.
Автор е на публикации по проблемите на дизайна в списанията „Индустриарен дизайн и декоративно изкуство“, „Техническая эстетика“ (Москва), бюлетин „Дизайн“ – издание на Централния институт за промишлена естетика, и в периодичния печат.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Звание „Заслужил художник“, 1982 г.
- Народен орден на труда – златен, 1986 г.
- През периода 1966 – 1986 година 12 пъти е носител на Държавната награда за дизайн „Златни ръце“.
- Награда за дизайн на СБХ, 1975.
- Първа награда на международната изложба „Светът на предметите '82“ – Бърно, Чехословакия.
- Първа награда на изложбата „Проблеми на градската среда – София '89“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Списание „Изкуство“ бр. 1, 1975 г. „За стил в художественото проектиране“, автор Незабравка Иванова
- Списание „Промишлена естетика и декоративно изкуство“ бр. 5 – 6, 1978 г. стр. 18, рубрика „Профили – Добролюб Пешин“, автор Иван Славов
- „От занаятите към дизайна“ – издание на Института по изкуствознание, БАН, 1985 г. – автор Незабравка Иванова
- „Дизайн в електрониката“, 1988 г. – издание на Централния институт за промишлена естетика, „Дизайн в електронноизчислителната техника“, автор Ваня Вълева, УДК 62:7.05.621.3
- „Централен институт за промишлена естетика 1963 – 1988“ – „Професията във времето“ – редакционна статия, УДК 62.001.2:7.05(Б).
- Бюлетин „Дизайн“ – издание на ЦИПЕ, 1976 – „Първата авторска...“ – автор Огнян Шошев
- Бюлетин „Промишлена естетика“ – издание на Центъра за промишлена естетика, бр. 4, 1970, „Дизайнери от ЦПЕ – Добролюб Пешин“
- Указ на Държавния съвет на НРБ № 1265 от 21 май 1982 г.: "Удостоява със звание „заслужил художник“ Добролюб Михайлов Пешин – художник, главен дизайнер на Централния институт за промишлена естетика
- „120 години българско изкуство. Дизайн“ – авторски колектив, София, 2016, издание на СБХ и Фондацията за поддържане на изкуството в България