Доброволни отряди на трудещите се
| Доброволни отряди на трудещите се | |
| Информация | |
|---|---|
| Друго име | Въоръжени работнически групи и отряди (1956 – 1960) |
| Акроними | ДОТ |
| Тип | Паравоенна организация |
| Основана | 1956 г. |
| Закрита | 1990 г. |
Доброволните отряди на трудещите се (ДОТ), до 1960 година Въоръжени работнически групи и отряди (ВРГО), са паравоенна организация в България през 1956 – 1990 година, част от структурата на комунистическия тоталитарен режим.[1]
ВРГО са създадени от ръководството на Българската комунистическа партия след Унгарското въстание от 1956 година и имат за цел „да смазват още в зародиш всеки опит за контрареволюция и остра вражеска проява“. Членовете на групите, подбирани сред особено лоялните към режима, получава автоматично оръжие и униформи и провеждат учения и публични демонстрации, целящи сплашване на населението. През 60-те години на отрядите се възлагат и полицейски функции, като контрол върху битовата престъпност, охрана на обществени обекти и преследване на „хулигански прояви“. Членството в тях е свързано с обществени привилегии.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 160 – 161.
.jpeg){kind=small}
