Дифенидин
| Дифенидин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₉H₂₃N |
| Моларна маса | 265,183 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 36794-52-2 |
| PubChem | 206666 |
| ChemSpider | 179031 |
| ChEBI | 104234 |
| SMILES | C1CCN(CC1)C(CC2=CC=CC=C2)C3=CC=CC=C3 |
| InChI | InChI=1S/C19H23N/c1-4-10-17(11-5-1)16-19(18-12-6-2-7-13-18)20-14-8-3-9-15-20/h1-2,4-7,10-13,19H,3,8-9,14-16H2 |
| InChI ключ | JQWJJJYHVHNXJH-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | H8Q4VPL82Y |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Дифенидин в Общомедия | |
Дифенидинът е химично съединение с формула C19H23N. Потиска функцията на N-метил-D-аспартат рецепторите[a] и има дисоциативен ефект.[2]
Приема се перорално, както и през носа. Започва да действа след 10 до 30 минути, а продължителността на ефекта е от 2 до 5 часа.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ При кои състояния се използват NMDA рецепторни антагонисти? // Puls.bg. 4 юли 2023. Посетен на 5 януари 2025.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Diphenidine // PubChem. Посетен на 10 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ ACMD review of the evidence on the use and harms of diphenidine (accessible) // GOV.UK. 26 май 2023. Посетен на 5 януари 2025.
- ↑ Eiden, C. et al. Ephénidine, diphénidine, méthoxphénidine : classement comme stupéfiant suite aux signalements de complications sévères liés à l’usage // Toxicologie Analytique et Clinique 30 (2). 2018. DOI:10.1016/j.toxac.2018.04.063.
