Дисепшън (остров)
| остров Дисепшън Deception Island | |
 | |
| Местоположение | Южни Шетлъндски о-ви |
|---|---|
| Акватория | Атлантически океан |
| Площ | 137 km² |
| Най-висока точка | 542 m н.в. |
  Местоположение в Антарктида | |
| остров Дисепшън в Общомедия | |
Дисепшън (на английски: Deception, букв. „измама, заблуда“) е единадесетият по големина остров в архипелага на Южните Шетландски острови, разположен на 40 km от остров Ливингстън и българската база „Св. Климент Охридски“.
Пристанището му е сред най-сигурните в Антарктида. Това се дължи на специфичната подковообразна форма на острова, образувана от разрушаването на някогашен вулканичен кратер. Островът и днес е активен вулкан, като неговите изригвания спорадично нанасят щети на разположените там научни станции. Най-сериозни последствия от изригванията има в периода между 1967 и 1969 г. Понастоящем единствената действаща изследователска база на острова се ръководи от Аржентина и Испания. Той е популярна спирка при антарктическите круизи на голям брой туристически компании.
Географско описание
[редактиране | редактиране на кода]Остров Дисепшън е с приблизително кръгла форма с диаметър около 12 km и площ от 137 km². Най-високата му точка е връх Понд 542 m, разположен в източната му част. Над половината площ от острова е постоянно покрита с лед.
_43.jpg)
Центърът на о. Дисепшън е калдера, образувана при силно изригване, при което в разрушения кратер нахлуват морските води. По този начин се образува голям залив, наречен Порт Фостър, с размери ок. 9 km дължина и 6 km ширина. Заливът започва с тесен проток, широк едва 230 m, с поетичното наименование Мехът на Нептун. На метри след навлизане в Меха на Нептун от дясната страна е разположен заливът Уейлърс Бей (Залив на китоловеца) с широка плажна ивица от черен вулканичен пясък (пирокластити). Използван е активно в първите десетилетия на ХХ век за пристан на корабите от китоловните експедиции и за складиране на голямо количество китова мас (все още на острова се намират останките от контейнери, резервоари за гориво и съоръжения, използвани за топене на китовата мас: вж. изображението вдясно). Няколко маари очертават силуета на калдерата от вътрешната страна. Част от тях са образували кратерни езера, а други – заливи (като например широкия 1 км Уейлърс Бей).
Климатът на остров Дисепшън е полярен морски. Средната годишна температура на въздуха е -3 °C. Температурите варират от 11 °C до -28 °C. Годишната сума на валежите е 500 mm. Преобладават ветровете западните и североизточните ветрове. На острова се наблюдават изключитено вариращи микроклимати. На места температурите достигат до 70 °C. Близо до вулканичните зони въздухът достига до 40 °C.
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]
Остров Дисепшън е открит на 29 януари 1820 г. от ирландския топограф Едуард Брансфийлд. В началото на ХХ век островът е предпочитан подслон при бури и спасение от коварните айсберги на Антарктика. От 1906 г. норвежко-чилийска компания за лов на китове започва да използва Уейлърс Бей като пристанище. Последват я и други компании за лов на китове и тюлени и през 1914 г. на острова вече има цели 13 кораба, които транспортират продуктите от улова до Европа.
През 1920 – 1921 г. поради засилена вулканична дейност водата в пристана се нагорещява до такава степен, че сваля боята от корпусите на корабите. В периода 1967 – 1970 г. няколко изригвания разрушават напълно британската база в Уейлърс Бей и чилийската база в залива Пендулум Коув.[1] Вулканът на о. Дисепшън последно изригва през 1991 – 1992 г., а остатъчна дейност е докладвана и през 1994 г.[2]
През годините различни части на острова са получавали правна защита по силата на Антарктическия договор, но не е изградена последователна стратегия за защита на целия остров. През 2000 г. е договорена интегрирана стратегия за управление на дейностите там от страна на Аржентина, Чили, Норвегия, Испания и Обединеното кралство. Вследствие на съвместната дейност островът е превърнат в защитена антарктическа територия със специално управление – конкретизирани са места с историческо значение и са запазени останки от китоловните експедиции, а също така са обособени райони с ендемитни растения с цел запазване на естествената екосистема.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Остров Дисепшън, уебстраница на Британския антарктически институт (BAS), архив на оригинала от 3 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140103182840/http://www.antarctica.ac.uk/about_antarctica/environment/special_areas/deception_island.php, посетен на 1 декември 2009
- ↑ По информация от уебстраницата „Cool Antarctica“
- ↑ Група за управление на о. Дисепшън
- Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 15 – 20. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Официален уебсайт на остров Дисепшън
- ((en)) Топографска карта на остров Дисепшън
- ((en)) Научен труд на студенти от Колумбийския университет на тема: „Структура на горната земна кора в района на остров Дисепшън (протока Брансфийлд, Антарктида)“, списание „Antarctic Science“, бр. 17(2), 2005 г. (версия за изтегляне)
- ((en)) Информация и богата галерия за остров Дисепшън и вулканичната дейност
