Дионис Танчуров
| Дионис Танчуров | |
| български революционер | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Дионис Христов Танчуров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дионис Танчуров е роден през 1876 година[2] в ениджевардарското село Грубевци, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО и през 1903 година минава в нелегалност. Влиза в четата на Апостол Петков и участва в Илинденското въстание от лятото на 1903 година. Води сражения при Радомир, между Баровица и Църна река, Гола чука, Беш Бунар, Левсковските воденици, между Ениджевардарско и Гумендженско. През 1904 година е четник при Христо Думчев и води сражения при Трите бари, между Мандалево и Новосел, а между 1905 и 1908 година води редица сражения в Ениджевардарското блато срещу четите на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Легализира се след Младотурската революция от юли 1908 година. По негови данни четата тогава се състои от 154 души, от които към 1943 година са живи около 16.[1]
На 18 февруари 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 139.
- ↑ Към 18 февруари 1943 година е на 67 години.
