Дине Гогов
Дине Гогов Dine Gogoff | |
български революционер | |
![]() Гогов като доброволец в Македоно-одринското опълчение с опълченския калпак | |
Роден |
1888 г.
|
---|---|
Починал | 1958 г.
|
Погребан | „Маунт Плезънт“, Торонто, Канада |
Дине Кръстев Гогов (на английски: Dine K. Gogoff) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, емигрантски деец в Канада.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гогов е роден в 1888 година[2] в леринското село Баница, тогава в Османската империя, днес Веви, Гърция. Привлечен е във ВМОРО от Дзоле Гергев, Тане Стойчев и Алеко Джорлев. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е куриер между четите на Пандил Шишков и Мице Цицков.[1]
След въстанието, в 1905 година емигрира в Америка, но се завръща в 1907 година и отново започва да се занимава с революционна дейност, като става терорист на ВМОРО под ръководството на Дзоле Гергев.[1]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и в 1909 година отново емигрира в Америка.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година с голяма група македонски българи през Загреб и Белград се завръща в България и се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. Сръбските власти отказват да им дадат транспорт и те са принудени да ходят пеша от Белград до Цариброд. В Саран бей Гогов постъпва в разузнаването на една от опълченските дружини. Взима участие в освобождението на Дедеагач и в боя при Кешан, в което е пленен Мехмед Явер паша.[1]
През Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Сборната партизанска рота на МОО, под командването на Васил Чекаларов и Иван Попов. Участва в сражението при Нъте, в което гърците дават 150 убити. При Баница се разделят с Чекаларов, който продължава на юг към Костурско. Четата е предадена, докато се крие в блатата при Айтос и е разбита.[1] Гогов е пленен и затворен в Лерин, където е бит в затвора с отрязаната глава на Чекаларов. Преместен е в Солун, където е държан в трюма на параход заедно с Никола Кузинчев, Васил Иванов и Андон Юруков. След два месеца успяват да подкупят човек, който да осведоми за тях руския консул Александър Беляев и след негова намеса са изправени пред съд. Гогов е осъден на смърт, но отново след намесата на руския и италианския консул, присъдата му е заменена с доживотен затвор. Лежи в Еди куле в Солун, а след това във Военния затвор в Атина и в Пирея. Със застъпничеството на руския консул Калярчев е освободен и с румънски параход пристига в Цариград, а оттам с български в Бургас. Установява се в София.[3]
Скоро емигрира в Канада, където взима участие в обществения живот на българската македонска емиграция.[3][4]
Умира в 1958 година в Торонто и е погребан в гробището „Маунт Плезънт“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 204.
- ↑ а б M Betty Gogoff // Find a Grave. Посетен на 26 август 2018.
- ↑ а б Живитѣ илинденски борци // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 205.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 100-101.