Димитър Хаджимитрев
| Димитър Хаджимитрев | |
| български комунистически деец | |
 | |
| Роден |
6 февруари 1899 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Димитър Янакиев Хаджимитрев (Митрето) е български комунистически активист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 февруари 1899 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция.[1]
След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война през 1913 година семейството му се преселва в България. Димитър учи в Търговската гимназия в Свищов, а по-късно следва в Юридическия факултет на Софийския университет.[1]
От 1919 година е член на Българската комунистическа партия (БКП). Член е на Централното ръководство на Съюза на банковите и търговските служещи при Общия синдикален съюз. Сътрудничи на вестник „Банков и търговски служащ“, както и на вестник „Освобождение“. След Септемврийското въстание е сътрудник на Централния комитет на БКП и на ръководството на Военната организация. Работи за въоръжаването на партията.[1] завежда нелегалните връзки на ЦК, организира нелегалните канали от София за югославската граница. Организира охраната на Витошката конференция през май 1924 година, посрещането, настаняването и придвижването на делегатите.[2][1]
Арестуван е на 3 март 1925 година. Според някои източници на следващия ден е хвърлен от 4-тия етаж на Дирекцията на полицията[1], но според други той сам слага край на живота си, като се хвърля от стълбите на Обществената безопасност, за да не се стигне до провал в партията.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 89.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 262–263.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
