Димитър Рашеев
Димитър Рашеев | |
български генерал | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1896 – 1924 |
Род войски | Инженерни войски |
Командвания | 4-та пионерна дружина |
Битки/войни | Първа световна война Балканска война Междусъюзническа война |
Награди | За военна заслуга „Свети Александър“ |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1938 г.
|
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Димитър Кънчев Рашеев е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на техническата секция в управлението на оперативните железници и командир на 4-та пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Рашеев е роден на 7 ноември 1874 г. в Габрово, Османска империя. През 1896 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. През 1900 г. е произведен в чин поручик, а през 1904 г. в чин капитан. През 1905 г. се ражда синът му Петър, а през 1909 г. другият му син Илия. Като капитан е командир на 1-ва рота от 2-ра пионерна дружина (2-ра пехотна тракийска дивизия). Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 14 юли 1913 е произведен в чин майор. Служи в 3-та пионерна дружина и Телеграфната дружина.
Майор Димитър Рашеев взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като началник на техническата секция в управлението на оперативните железници, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие[1], която награда е променена със заповед № 905 от същата година на Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента[2]. На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. По-късно поема командването на 4-та пионерна дружина, за която служба през 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 по Министерството на войната[4].
През 1919 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на телеграфния полк. На 8 декември 1921 г. е назначен на най-висшата длъжност от инженерните войски – началник на инженерния отдел, на която служба е до 24 януари 1924 г. На 2 януари 1924 г. е произведен в чин генерал-майор и същата година е уволнен от служба. Генерал-майор Димитър Рашеев умира през 1938 година и е погребан в Централните софийски гробища.[5]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1896)
- Поручик (1900)
- Капитан (1904)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (5 октомври 1916)
- Полковник (1919)
- Генерал-майор (2 януари 1924)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на военна лента (1917)
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1918)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 162.
- Генерал-майори от Царство България
- Седемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Родени в Габрово
- Починали в София