Направо към съдържанието

Димитър Пинджуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за тиквешкият деец на ВМОРО. За известния костурски войвода вижте Митре Влаха.

Димитър Пинджуров
български революционер

Роден
1884 г.
Починал

НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
ДецаСтрашо Пинджур

Димитър Арсов Пинджуров или Диме Пенджуров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Димитър Пинджуров е роден в 1884 година в тиквешкото село Ваташа.[2] Учи в Кавадарци, а по-късно в Българската мъжка гимназия в Солун. Присъединява се към ВМОРО. В пролетта на 1905 година се включва в четата на войводата Добри Даскалов. След Младотурската революция от 1908 Пинджуров се премества в Гевгелия и става един от ръководителите на Народната федеративна партия (Българска секция). Бори се с гръкоманството в този край. През 1911 година се завръща в родната Тиквешия. Същата година се жени, но след започналите репресии на младотурците се присъединява в четата на войводата Христо Чернопеев. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в 3 рота на 3 солулнска дружина. Награден е с „За храброст“, IV степен.[3] През юни 1913 година е помощник-войвода на чета по време на Тиквешкото въстание. Майка му Наца Арсова Пинджурова, която също е дългогодишна деятелка на ВМОРО участва във въстанието и е подложена на жестокости от сърбите.[4][5] След потушаването на въстанието се премества със семейството си в Струмица, която е предадена на България, и работи като учител. През март 1915 г. в Струмица се ражда синът му, а неговият кум Чернопеев, му дава името Страхил. Участва в Първата световна война и загива в Криволашкото сражение на 23 октомври 1915 година.[6][7]

Пинджуровата къща – роден дом на революционерът Димитър Пинджуров, е превърната в музей на Страшо Пинджур.[8]

  1. Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 305.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 55.
  4. Неготино се претворило во пекол, цели фамилии гореле во огнот[неработеща препратка]. в. Утрински весник, 4.08.2007 г.
  5. Архивите за Тиквешкото въстание проговарят Архив на оригинала от 2017-09-03 в Wayback Machine.. 15.06.2013. Румен Жерев, E79 News.
  6. Сто години од смртта на Димитар Пинџуров од Ваташа, Петре Камчевски, директор на музејот во Кавадарци. A1ON Архив на оригинала от 2017-09-03 в Wayback Machine.. 15.10.2015.
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
  8. Канческа-Милевска во посета на Спомен куќата на Страшо Пинџур // Република Online, 1 декември 2014. Архивиран от оригинала на 2018-01-04. Посетен на 4 януари 2018.